България има над 180 осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека, които са в процес на изпълнение и които са за забавени дела от над 10 години.
Ето защо в правосъдното министерство решиха да предприемат мерки и като за начало ползваха опита на Чехия, Гърция и Хърватска, които вече имат действащ национален механизъм по проблема.
Трябва и у нас да се създаде национална уредба за цялостно изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Идеята е, че така гражданите ще имат по-добра защита на национално ниво и броят на осъдителните решения срещу България ще намалеят.
Част от решението е създаване на национален механизъм на две нива – политическо и експертно, с участието на трите власти – изпълнителната, законодателната и съдебната.
Обмисля се да има Съвет, който ще отговаря за изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), с участието на министри, представители на съдебната и на законодателната власт. Освен това дейността му ще бъде подпомогната и от работна група от експерти.
Това стана ясно на междинна конференция за представяне на напредъка по проект „Засилване на националния капацитет за изпълнение на решенията на ЕСПЧ“, програма „Правосъдие“ на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 година.
Проектът, който е във финална фаза, се изпълнява от правителствени агенти от дирекция „Процесуално представителство на Република България пред ЕСПЧ“ в Министерството на правосъдието.
Към днешна дата, 27 февруари 2024 г., е нормативно уреден начинът на изплащане на присъдените от ЕСПЧ обезщетения – с решение на Министерския съвет, а в процесуалните закони решението на Европейският съд по правата на човека е основание за възобновяване на дела.
Освен това студентите бъдещи юристи задължително изучават дисциплината „Права на човека“.
В рамките на проекта се работи и по преодоляване на проблемите за ефективна защита на правата на уязвимите групи, свързани с продължаващата реформа в институциите за деца с увреждания, осигуряването на тяхното независимо представителство пред институциите.
За пример бе дадено делото „Ненчева и други срещу България“. Търсят се и решения по проблемите от групата дела „Йорданова и други срещу България“ – изземване или премахване на жилища без преценка за пропорционалност на мярката.
Проектът обхваща също изграждане на капацитет за обучение по „Права на човека“ в юридическите факултети и осигуряване на обучителни материали. На конференцията беше представено и съвсем новото издание „Европейската конвенция за правата на човека. Принципи и право“, съставено от водещи експерти по правата на човека.
По време на конференцията бе обърнато внимание на ценната експертна помощ от страна на партньорите от Норвежкия център за правата на човека при Университета в Осло, изразяваща се в изграждане на капацитет за ефективно преподаване на дисциплината „Права на човека“ и разработването на тематична докторска програма в Нов български университет.
