За последните 10 години се наблюдават растящи нива на заетост, но липсва намаляване на нивата на бедност при работещите. Например през 2022 г. “работещите бедни” в България са 10% (спрямо 7,2% през 2013-та)
Основните фактори за увеличаването на тази група хора е ниското ниво на доходите в определени региони, икономически сектори и длъжности, съобразно образованието, стажа и квалификацията, и състоянието на пазара на труда, както и несъразмерното нарастване на цените на основните стоки и услуги спрямо компенсирането на доходите. Това се казва в анализ на Икономическия и социален съвет (ИСС), разработен по предложение на председателя на 49-тото Народно събрание, Росен Желязков.
В анализа се подчертава, че наличието на заетост сама по себе си не способства за измъкване от капана на бедността, както и че степента на професионално образование е важен фактор за ограничаване на т. нар. работещи бедни.
Съветът смята, че трябва да се обърне по-сериозно внимание на процесите от дигиталната трансформация и зеления преход и тяхното отражение на пазара на труда. Например прекратяването на дейността на въглищните мини и ТЕЦ- овете ще влоши структурата на работната сила. В същото време с навлизането на новите технологии ще бъдат закрити работни места и това ще доведе до още по-сериозни различия в заплащането.
Икономическият и социален съвет алармира, че ниското заплащане на труда създава допълнителни непренебрежими негативни ефекти върху цялото общество, като генерира условия за избуяване на престъпността, сивата икономика, задлъжнялост и загуба на собственост (бездомни хора), зависимости, болести и в крайна сметка асоциализация, което води до допълнителни обществени разходи и влошава общественото здраве. Затова би било добре да се разработват политики за насърчаване на местната икономика, които да подкрепят икономическата диверсификация, създаването на работни места и развитието на нови икономически сектори.
На база анализа са изведени препоръки за работа в няколко посоки: промяна в нормативната уредба; актуални принципи, правила и методология за определянето на минималната работна заплата; адекватна социална политика, политика по заетостта, осигурителна и данъчна политика; разработване на образователни програми, свързани с решаването на този проблем; насърчаване на социалния диалог, социалното партньорство и колективното трудово договаряне, както и работата по програми за подпомагане стартирането на микро (фамилен) бизнес.