Заетостта расте, “работещите бедни” не намаляват

работещите бедни, Строителните работници от България са търсени в Западна Европа.

За последните 10 години се наблюдават растящи нива на заетост, но липсва намаляване на нивата на бедност при работещите. Например през 2022 г. “работещите бедни” в България са 10% (спрямо 7,2% през 2013-та)

Основните фактори за увеличаването на тази група хора е ниското ниво на доходите в определени региони, икономически сектори и длъжности, съобразно образованието, стажа и квалификацията, и състоянието на пазара на труда, както и несъразмерното нарастване на цените на основните стоки и услуги спрямо компенсирането на доходите. Това се казва в анализ на Икономическия и социален съвет (ИСС), разработен по предложение на председателя на 49-тото Народно събрание, Росен Желязков.

В анализа се подчертава, че наличието на заетост сама по себе си не способства за измъкване от капана на бедността, както и че степента на професионално образование е важен фактор за ограничаване на т. нар. работещи бедни.

Съветът смята, че трябва да се обърне по-сериозно внимание на процесите от дигиталната трансформация и зеления преход и тяхното отражение на пазара на труда. Например прекратяването на дейността на въглищните мини и ТЕЦ- овете ще влоши структурата на работната сила. В същото време с навлизането на новите технологии ще бъдат закрити работни места и това ще доведе до още по-сериозни различия в заплащането.

Икономическият и социален съвет алармира, че ниското заплащане на труда създава допълнителни непренебрежими негативни ефекти върху цялото общество, като генерира условия за избуяване на престъпността, сивата икономика, задлъжнялост и загуба на собственост (бездомни хора), зависимости, болести и в крайна сметка асоциализация, което води до допълнителни обществени разходи и влошава общественото здраве. Затова би било добре да се разработват политики за насърчаване на местната икономика, които да подкрепят икономическата диверсификация, създаването на работни места и развитието на нови икономически сектори.

На база анализа са изведени препоръки за работа в няколко посоки: промяна в нормативната уредба; актуални принципи, правила и методология за определянето на минималната работна заплата; адекватна социална политика, политика по заетостта, осигурителна и данъчна политика;  разработване на образователни програми, свързани с решаването на този проблем; насърчаване на социалния диалог, социалното партньорство и колективното трудово договаряне, както и работата по програми за подпомагане стартирането на микро (фамилен) бизнес.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст