Националната агенция за приходите се размина с плащането на глобата в размер на 5,1 млн. лв., наложена й от Комисията за защита на личните данни след огромния теч на лични данни от средата на 2019 г. С решение на Административен съд София – град като втора инстанция е уважено възражението на приходната агенция за изтекла абсолютна погасителна давност, като делото е прекратено без възможност за касационно обжалване.
Глобата беше наложена с наказателно постановление на Комисията за защита на личните данни през август 2019 г., но НАП я обжалва пред Софийския районен съд, който потвърди глобата, но с огромно закъснение – едва в края на миналата година. НАП, разбира се, обжалва отново, като софийският административен съд насрочи бързо делото, но според приходната агенция абсолютната давност за съдебно преследване е изтекла и то трябва да бъде прекратено.
От НАП се позовават на тълкувателното постановление на Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд и на Втора колегия на Върховния административен съд, с което е прието, че по въпроса за давността Закона за административните нарушения и наказания препраща към уредбата за погасяване на наказателното преследване в Наказателния кодекс. А именно, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора този по чл. 80 НК, а имено три години.
Така с изтичането на четири години и половина абсолютната погасителна давност е настъпила още на 15 януари, като независимо от първоинстанционното решение за потвърждаване на глобата голямата „заслуга“ за погасяване на преследването е именно на районния съд, пред който делото продължи повече от четири години. Включително и заради мерките по време на ковид епидемията, обосновали отлагане на няколко заседания по делото. Иначе с решението на СРС наложената от КЗЛД санкция беше изцяло потвърдена, като по основания, така и по размер.
„Съдът намира, че обжалваното решение, с което е потвърдено процесното наказателно постановление, е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Вместо него, трябва да бъде постановено друго, с което се отмени наказателното постановление и прекрати административнонаказателното производство. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест“, съобщиха от АССГ без още решението да е публикувано.
Тезата на КЗЛД, че давността изтича не на 15 януари, а на 15 юли тази година, явно не е приета от въззивната инстанция, тъй като се основава на 5-годишна погасителна давност, приложима само в случай на влязло в сила наказателно постановление. Това условие в случая не е обаче налице, тъй като актът на КЗЛД не успя да влезе в сила поради обжалването му отстрана на приходната агенция.
За голямото изтичане на данни в НАП се разбра в средата на юли 2019 г. с изпратени до медии имейли от „анонимен руски хакер“. За атаката бяха повдигнати обвинения в тероризъм и образуване и ръководене на престъпна група с користна цел собственикът на „Тад груп“ Иван Тодоров, служителят Кристиян Бойков и търговският директор Георги Янков, сочен за подбудител заедно с Тодоров. Наказателното дело още не е започнало по същество, след като беше внесено в Софийски градски съд преди повече от година и два пъти върнато на прокуратурата за отстраняване на нарушения.
Както може да се предполага, перспективата за реализиране на персонална отговорност по това дело е илюзорна. За засегнатите от пробива граждани с изтекли лични данни остава възможността да съдят държавата за причинените им вреди, които трябва да доказват поотделно. Иронията е, че дори при наказване на НАП да плати 5-те милиона, тя ще ги вземе от своя бюджет, за да ги внесе в централния, след което финансовото министерство ще ги върне на приходната агенция отново през бюджета. Би останало обаче усещане за справедливост, а не за избягване на отговорност по съдебен ред.
Че то има граждани завели искове. Даже има хора ,да получат по 500 лв обезщетение. За гражданско дело давността дали е изтекла или не се сети сам…
