Брутният външен дълг расте до 45.07 млрд. лева, но намалява като дял от БВП

БНБ - сграда кредити евромонети външен дълг обращение БВП аукцион депозити

Брутният външен дълг расте, но намалява като дял от БВП на страната. В края на декември миналата година той е в размер на 45.07 млрд. евро, което представлява 47.9 процента от БВП* на България. Сумата е с 820.2 млн. евро повече в сравнение със същия период на 2022 г., когато показателят е на стойност 44.25 млрд. евро, която е равна на 51.6 процента от БВП на страната. Това показват данните от анализ на Българската народна банка.

В края на декември краткосрочните задължения са 7.97 млрд. евро (17.7% от брутния дълг и 8.5% от БВП) и се понижават с 879.3 млн. евро спрямо последния месец на 2022 година. Тогава показателят е в размер на 8.85 млрд. евро, като сума е 20% от брутния външен дълг и 10.3% от БВП на страната.

Дългосрочните задължения са на стойност 37.10 млрд. евро

(82.3% от брутния дълг, 39.4% от БВП). Те се повишават с 1.70 млрд. евро спрямо края на декември 2022 година. Тогава показателят е равен на 35.40 млрд. евро, като се равнява на 80% от дълга и 41.3% от БВП на страната.

Към края на декември брутните външни задължения с остатъчен матуритет над една година са с най-голям дял – 61.9 процента, а сумата е 27.91 млрд. евро.

В евро са деноминирани 81.2% от брутните външни задължения,

като сумата расте. Година по-рано беше 80.5 процента.

През последния месец на миналата година в някои сектори се забелязва повишение на дълга, но при други има намаление.

Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ е 10.89 млрд. евро

(11.6% от БВП). Спрямо края на декември 2022 г. той нараства с 2.01 млрд. евро. Тогава сумата е равна на 8.88 млрд. евро, но е 10.3% от БВП на страната.

Външните задължения на Централната банка са 2.07 млрд. евро (2.2% от БВП). Те намаляват като стойност – с 15 млн. евро в сравнение с края на декември 2022 г., и като дял от БВП, когато е 2.4 процента.

Външният дълг на сектор „Други парични финансови институции“ (банки и фондове на паричния пазар) е на стойност 6.95 млрд. евро (7.4% от БВП). Те нарастват с 404.7 млн. евро  спрямо декември 2022 г., но намалява делът им от БВП, когато е 7.6 процента.

Външните задължения на „Други сектори“ са 11.58 млрд. евро (12.3% от БВП). Сумата намалява с 1.22 млрд. евро в сравнение със същия месец на 2022-а. Тогава показателят е в размер на 12.80 млрд. евро, а делът от БВП е равен на 14.9 процента.

Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 13.58 млрд. евро

(14.4% от БВП) в края на декември миналата година. Сумата намалява с 357.7 млн. евро спрямо края на декември 2022 година. Тогава показателят е на стойност 13.94 млрд. евро и е 16.2 процента от БВП на страната. Данните от БНБ показват, че вътрешнофирменото кредитиране е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 30.1 на сто към края на декември миналата година, но заедно с това се свива при 31.5 процента в сравнение с 2022-а.

* При БВП в размер на 94.09 млрд. евро за 2023 г. (прогноза на БНБ) и 85.80 млрд. евро за 2022 г. (данни на НСИ от 19 октомври 2023 г.).

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст