В очакване на оценките (не по Бекет)

40 процента от българите искат ротацията в правителството да се осъществи

Календарът неумолимо отброява дните, оставащи до сакралната ротация в управлението на некоалиционната сглобка. Всъщност вече не е ясно дали ще наблюдаваме просто смяна на местата на Денков и Габриел, цялостно пренареждане на странната конструкция или окончателно „разтурване на седенката“. Какъвто и сценарий да последват събитията обаче, всички са в очакване на оценките за дейността на министрите и на правителството като цяло. Тази процедура бе обявена като решаваща за обхвата и персоналните измерения в състава на правителството, но и като ангажимент за откритост и отчетност пред обществото. Но оценките не се появяват, въпреки че обявеният краен срок за оповестяването им изтече. Нещо повече, редица министри вече обявиха, че все още с тях не са проведени индивидуалните разговори, необходими за подготовката на тези оценки. С една дума, очертава се поредният завладяващ спектакъл в българския политически театър на абсурда.

Да започнем с простия факт, че вече две седмици премиерът Денков и вицепремиерът Габриел така усилено кръстосват света, че едва успяват да се засекат на българска територия. Дори бе лансирана оригиналната идея да използват съвместното си участие на конференцията по сигурността в Мюнхен, за да обсъдят

оценките на членовете на правителството.

Ако съдим от пренебрежителното отношение към процедурата, можем да стигнем до два извода – или въпросните оценки няма да имат реално отношение към въпросната ротация, или никаква ротация няма да има и просто се разиграва спектакъл за обществеността.

По-нататък, недоумение буди разминаването в някои изявления на Денков и Габриел. Министър-председателят обяви, че оценките на министрите са готови, представени са му и предстои с тях да бъде запозната Мария Габриел, докато вицепремиерът продължава да твърди, че тепърва предстоят срещите с членовете на правителството, след които ще бъдат изработени тези оценки. Създава се усещането, че лявата ръка не знае какво прави дясната, въпреки че в случая може би е по-уместно да говорим за две леви ръце.

Трето, съвършено неясно е

на базата на какви показатели

ще бъдат изготвени оценките на министрите. Анонсът, че те ще отразяват изпълнението на правителствената програма, е несъстоятелен, тъй като нито има заложени измерими показатели с такъв къс хоризонт, нито деветмесечният срок дава възможност за адекватно измерване на някакъв реален напредък. Още по-странно е, че и Денков, и Габриел поставят особен акцент върху предстоящите задачи, а намеренията за бъдеща дейност едва ли имат отношение към постигнатите до момента резултати (освен ако не се тълкуват като израз на желанието на министрите да останат на поста си).

Въобще, ако говорим за някаква относително нормална логика на подобна процедура в цялата ненормалност на „сглобката“, първо би трябвало да бъде направен отчет и произтичаща от него оценка на работата на правителството като цяло, а оценяването на отделните министерства и министри да е следствие от съдържанието и изводите на този отчет. Засега отчет няма, има единствено опити да се съчинят и експлоатират с рекламна цел несъществуващи успехи, но дори и те

трудно ще бъдат поделени между страните.

Като познаваме нравите на партньорите, нищо чудно едните да се хвалят с „пълното“ приемане в Шенген и в същото време да обвиняват другите за засилващия се поток от връщани в България мигранти със смущаващи криминални досиета.

Четвърто, дори да допуснем, че премиерът и вицепремиерът изготвят и съгласуват някакви персонални оценки, трудно е да повярваме, че партийните лидери ще ги ратифицират безропотно. В продължение на месеци ръководителите на ГЕРБ и ПП-ДБ (както и вече нароченият за елиминиране Пеевски) даваха противоположни преценки за повечето министри.

Ситуацията се усложни допълнително

след злополучния „мурмурандум“ и ответната реакция на Борисов, който в прав текст поиска паритетно разпределение на властовите позиции. При това положение най-естественото развитие ще бъде всеки от некоалиционните партньори да излезе със собствени оценки за членовете на правителството. Оттук закономерно ще последва изостряне на противоречията, а не примиряване; това допълнително ще усложни постигането на съгласие по остро-конфликтните въпроси, свързани с кадровите решения в органите на съдебната власт и регулаторите.

Най-вероятно всяка от двете коалиции (както и Пеевски) има предварително подготвени и съответстващи на тактическите им намерения оценки на министрите, които ще бъдат сложени на масата в последния възможен момент. Сега процесът се протака, като и двете страни разчитат да поставят другата в цайтнот. Въпросът е „кой ще кривне пръв“.

Нивото на обвиненията и заканите

обаче се вдигна твърде високо и дори за такива изпечени „гьон-сурати“ ще е трудно да си вземат думите обратно.

Предстои да видим и каква ще е ролята на Пеевски във финалното действие на драмата. Той бе силно уязвен от безпардонния опит да бъде елиминиран от властовия пазарлък, след като конституционните промени бяха гласувани, а не е от хората, които прощават подобни публични унижения. Затова е почти сигурно, че новоизбраният съпредседател на ДПС ще се включи в критиката към знаковите представители на ПП-ДБ в правителството и по този начин ще играе на страната на Борисов.

Едва ли някой вярва, че дори да бъдат изготвени, оценките на Денков и Габриел ще бъдат реален аргумент в спора между партийните лидери за евентуалното продължаване на некоалицията. Но

те ще имат друго важно отражение –

ще бъдат повод за още по-ясно изразяване на непримиримите различия между участниците в сглобката. Тук неравнопоставеността е очевидна – мнозинството от министрите са безспорно политически обвързани с ПП-ДБ, поради което тежестта на евентуалните им негативни оценки ще падне главно върху тази коалиция.

Лошото в цялата тази пиеска на абсурда е, че за пореден път ще бъде компрометирана иначе полезната и необходима идея за публичната отчетност и отговорност на натоварените с властови функции партии и личности.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст