Г-20 ще съживява глобалната данъчна сделка

Г-20 ще съживява глобалната данъчна сделка

Г-20 ще нищи знаковата данъчна сделка, отнасяща се за най-едрите мултинационални компании, която отново е в задънена улица заради колебливата политическа подкрепа в Съединените щати и други ключови държави. Въвеждането в сила на “първия стълб” на направените с посредничеството на Организацията за сигурност и сътрудничество реформи, според който големите технологични групи и международни корпорации трябва да плащат по-високи данъци на юрисдикциите, в които развиват дейност, е в застой в САЩ заради съпротивата на републиканците. Вторият стълб предвижда минимална ставка от 15% на корпоративния данък в световен мащаб и трябва да влезе в сила през тази година. Междувременно, развиващите се стопанства се опитват да прехвърлят международните данъчни преговори от ОИСР на ООН, където имат по-голяма влияние, усложнявайки допълнително въвеждането на реформите в сила.

Тези фактори плюс трудностите по окончателното оформяне на текста на пакта подкопават усилията да бъде спазен крайния срок (юни 2024-а) за подписването му и принуждават европейските държави да търсят начин за съживяване на споразумението по време на срещата на финансовите министри от Г-20 в Сао Паоло през тази седмица.

“Това е нещо като перфектна буря … ОИСР е заседнала в проект, който няма реален шанс да успее”, коментира запознато с разговорите лице. И допълва, че “стълб 1 е в мъртва точка, защото САЩ вероятно няма да го ратифицират …. следователно има споразумение, което не може да се изпълни”.

През 2021-а повече от 135 държави подписаха политически пакт от два стълба, определян като най-голямата данъчна реформа от над сто години насам. Първият стълб обаче се оказва по-трудно изпълним. И макар че администрацията на американския президент Джо Байдън подкрепи реформата, международните данъчни договори изискват мнозинство от две трети или 67 гласа в случая с щатския Сенат, за да бъдат ратифицирани. Демократите на Байдън имат крехко мнозинство от 51 места в горната камара и нямат сили да преодолеят силната съпротива на републиканците.

Без подписа на Белия дом минималната данъчна ставка не може да влезе в сила. А евентуалната победа на Доналд Тръмп, който е водещият кандидат на Републиканската партия на изборите през ноември и отявлен противник на глобалния данъчен пакт, вероятно ще провали целия процес. Официален представител от американска страна отхвърля твърденията, че първият стълб е мъртъв, но признава, че има натиск да се стигне до сделка, при това не само върху Съединените щати, но и върху Европейския съюз и всички останали 140 държави, участвали в процеса на подготовка на споразумението.

Шефът на данъчния отдел на ОИСР – Манал Корвин – твърди, че “инерцията и желанието да се довърши работата остават”. А официалните представители на Стария континент на форума в Бразилия се опитват да накарата финансовите министри от Г-20, които ще заседават на 29 февруари в Сао Паоло, да потвърдят крайния срок за договаряне и подписване на конвенцията до 30 юни 2024 година. Проектът на комюникето от заседанието на финансовите шефове на Г-20 все още е в процес на подготовка и може да претърпи промени.

Междувременно, откакто са осигурили по-голяма роля на ООН в глобалните данъчни въпроси заради недоверието към ръководения от ОИСР процес, развиващите се икономики показват по-нисък интерес към първия стълб на реформата, твърдят добре информирани източници. Което, според тях, пресушава ентусиазма за спазване на крайния срок през юни. Бразилия пък, която през 2023-а също гласува за включването на ООН в процеса за интернационалната данъчна промяна, в момента председателства Г-20 и е поканила членове на световната организация да представят следващите стъпки на данъчния си дневен ред пред финансовите министри на 29 февруари. ОИСР също е получила покана да участва в съвещанието.

Алтернативата на глобалната данъчна рамка е данъчни режими, прилагани самостоятелно от всяка отделна държава, твърдят анализатори. Например, през 2021-а няколко юрисдикции се съгласиха да наложат мораториум върху едностранно въведените налози на цифрови услуги, основно на базирани в Съединените щати технологични компании, за да приемат международното споразумение. И ако то не влезе в сила, тези данъци ще бъдат върнати.

“ЕС трябва да даде краен срок на Вашингтон, примерно 2025-а и ако той не бъде спазен, да обложи цифровите услуги”, посочва Пол Танг – член на Европейския парламент от Нидерландия, работещ по данъчните въпроси. Канада пък въведе собствен цифров налог през миналата година след като се умори да чака общата сделка.

Даниел Ролфс – шефка на данъчното звено на “Кей Пи Ем Джи” във Вашингтон – споделя, че е трудно да се прогнозира какво ще стане, ако многостранното споразумение пропадне. Но обръща внимание на “двупартийната съпротива срещу дискриминационните налози на американски компании” по повод на облагането на цифровите услуги. Което предполага, че международният пакт е предпочитаният вариант, пзащото нито една американска фирма не би искала да води търговска война.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст