Европейската комисия настоя през седмицата да се спази договореният краен срок 2026 г. за изпълнение на проектите по Фонда за възстановяване. В същото време няколко държави членки на ЕС, както и неколцина евродепутати предложиха срокът да бъде удължен, защото има национални икономики, които са изправени пред сериозни предизвикателства и едва ли ще приключат проектите си навреме. Тоест – ще загубят европейското финансиране.
Комисията обаче бе категорична, че това е временна мярка, а в закона е записано, че националните планове за възстановяване и устойчивост са с начален срок 1 февруари 2020 г., целите трябва да бъдат постигнати до 31 август 2026 г. и всички плащания от Брюксел ще бъдат преустановени до 31 декември 2026 г.
Фондът за възстановяване на ЕС, който разпределя общо 800 млрд. евро, има за цел да подкрепи държавите членки при възстановяването им от пандемията и същевременно да насърчи извършването на конкретни реформи. Половината от времето обаче изтече, по информация на Комисията страните не бързат да изпълняват плановете, а получените пари са под 30% от планираното. На всичкото отгоре
досега са изпълнените само две трети от реформите,
планирани до края на 2023 година.
Една от причините са разногласията между столиците и Брюксел за реформите, заложени в плановете, заради което бяха задържани плащанията. Това забави инвестициите, а високата инфлацията „изяде“ парите за много от тях.
Като основно препятствие, разбира се, повечето европейски политици посочват войната в Украйна, която промени икономическия ред в Общността и наложи пренасочването на милиарди евро за помощ на Киев.
Има обаче по-сериозни причини, като например –
нереалистичните и неясно написани планове
на някои държави членки, което наложи Комисията да ги връща по няколко пъти за преработване.
На други места – като в България и Полша – бяха сменени правителствата и новите управляващи настояха Брюксел да хареса и да финансира техните предложения. Енергийната криза, недостигът на административен капацитет и работа ръка и инфлацията също са причини. Но не по-малко вредна за усвояването на милиарди евро е слабата организация.
В по-общ план
едва седем държави членки на ЕС се придържат към изпълнението
на националните си планове – Испания, Хърватия, Италия, Словакия, Малта, Португалия и Румъния. Словакия, Португалия, Хърватия и Испания вече са получили по три транша – авансово плащане плюс още две, подадени до края на 2022 година. Останалите държави са подали исканията за второто плащане.
Франция също е постигнала големи резултати в осъществяване на целите си. За да получи полагащите ѝ се 40.3 млн. евро от ЕС, тя е изпълнила 73% от обещанията си, а именно – реформи и мащабни инвестиции в енергийното обновяване на сградите, чист транспорт и декарбонизация на промишлеността.
На дъното са Ирландия, Швеция, Нидерландия, Полша и Унгария, като последната е получила най-малко – 8.8% от плащанията, защото евросредствата бяха замразени заради спорове с Брюксел на тема “Върховенство на закона”. През януари бе съобщено, че
Будапеща ще получи 10 млрд. евро по националния план,
докато европейските лидери договаряха пакета от 50 млрд. евро помощ за Украйна.
България има право на безвъзмездни 5.69 млрд. евро, но досега е получено само едно плащане от 1.37 млрд. евро – през 2022 година. Това е 24% от предвидената за страната ни сума, а миналата година не получихме никакви средства по плана за възстановяване. Справка в информационната система за еврофондовете ИСУН 2020 показва, че са усвоени едва 0.56% от отпуснатите средства.
Според междинната оценка на Механизма за възстановяване и устойчивост на Комисията, 57.5% от зелените цели в българския план са постигнати. Включително и ускорената декарбонизация на енергийния сектор, използването на възобновяеми енергийни източници, увеличаване на капацитет за съхранение на енергия, както и за сигурна бъдеща електроенергийна система. В областта на цифровизацията, реализацията на целите е 23.1%, а в социалната – 23.7 на сто.
Нито един лев не е усвоен и договорен
по приоритетните оси “Интелигентна индустрия”, “Биоразнообразие”, “Устойчиво земеделие” и “Местно развитие”.
В същото време у нас цари хаос за разпределянето на парите от Брюксел. Преди месец финансовият министър Асен Василев заяви, че енергийният министър Румен Радев води преговори с Комисията
480 млн. евро безвъзмездни средства по механизма REPowerEU
да отидат за саниране, а не за планираните разширения на електропреносната и газопреносната ни мрежа. Василев заяви, че спестената енергия допринася най-много за енергийната сигурност и това бил по-добрият вариант. Енергийният министър обаче отрече тези информация и посочи, че въобще не е чул за подобни преговори.
Допускането парите за разширяване на мрежите да отидат за саниране е меко казано абсурдна, защото, ако искаме да увеличаваме производството на зелена енергия – както твърдим, перките и фотоволтаиците трябва да бъдат включена в мрежата, която… много скоро ще се окаже с изчерпан капацитет.
Така улисани в дребнотемия, времето си лети и възможността да загубим милиарди евро става все по-реална. Фактът, че част от държавите членки на ЕС са или на нашия хал, или са още по-зле, хич не трябва да ни успокоява.
