Няма по-грозна гледка от късна есен и ранна пролет, когато няма зеленина да крие мръсотията и градовете ни са заринати с найлонови торбички, чашки от кафе, тарелки от кебапчета, формички за яйца и какви ли не още синтетични отпадъци. От години европейските институции преговарят, за да намерят веднъж за винаги решение на този проблем, но… това е положението: лобитата са богати и силни, а резултатите – толкова слаби, че сякаш ги няма.
От известно време насам обаче ситуацията сякаш се променя (виж публикацията ни от преди две седмици “Брюксел поряза “бързата мода” с идеята да спести 4.5 млн. тона текстилни боклуци годишно”). Последният (засега) щрих е дело на Европейския парламент и на държавите членки на ЕС, които в понеделник (4 март) постигнаха временно споразумение за намаляване, повторна употреба и рециклиране на опаковките, както и за повишаване на безопасността и насърчаване на кръговата икономика. Така че оттук нататък основният въпрос вече не е по какъв начин да решим глобалния проблем, а кога ще започне масовото прилагане на новите правила. В регионален план, “питанката” изглежда прекалено познато:
дали у нас нещо изобщо ще се промени,
или ще продължим да си я караме по старому – Брюксел ще иска солидарност, а ние ще го лъжем, че му я даваме?
Европейските институции се договориха за забрана на различни видове пластмасови опаковки за еднократна употреба от 2030 година. Това ще доведе до отпадането на опаковките за плодове и зеленчуци в супермаркетите, на дозите подправки в ресторантите, на малките бутилки козметика в хотелите, както и всички други продукти, опаковани с пластмаса.
Евродепутатите
наложиха забрана и на много леките пластмасови торбички (под 15 микрона),
освен ако не се изискват от хигиенни съображения.
Приета бе и конкретна цел – до 2030 г. опаковките за многократна употреба за алкохолни и безалкохолни напитки (с изключение на мляко, вино и “твърд алкохол”) да бъдат намалени с 10 процента.
Крайните дистрибутори на напитки и храна за вкъщи ще бъдат задължени да осигурят на клиентите възможност за “пазаруване” със собствени съдове.
Освен това, по искане на Европарламента, държавите членки ще трябва да стимулират ресторантите, столовете, баровете, кафенетата и кетъринг услугите да сервират чешмяна вода безплатно (или срещу ниска такса за обслужване) в чаши или бутилки за многократна употреба.
Въпреки усилията,
сервирането на чешмяна вода не можа да стане задължително
и ще зависи от добрата воля на собствениците на заведенията за обществено хранене.
Ако не може да се приложи вариант за многократна употреба, ще се изисква всички опаковки на пазара да подлежат на рециклиране и да не съдържат вредни вещества.
Всъщност, ако трябва да бъдем откровени, производството на “синтетичен боклук” е златен бизнес. През 2018 г. опаковките са генерирали
оборот от 355 милиарда евро само в Европейския съюз.
Едновременно с това, става дума и за денонощно нарастващ източник на отпадъци, като само в ЕС общото количество се е увеличило от 66 милиона тона – през 2009 г., на 84 милиона тона – през 2021 година.
В индивидуален план, днес всеки европеец „лично“ генерира по… 189 килограма отпадъци от опаковки, като до 2030 г.
експертите очакват тази цифра да нарасне до 209 килограма.
Стига, разбира се, ако не се случи някакво чудо и не сме поумнели поне още малко.
Постигнатото споразумение определя магистралните целите цели – намаляване на опаковките с 5% до 2030 г., – 10% – до 2035 г. и – 15% – до 2040 година. И по-специално – изисква държавите членки на ЕС да ограничат „производството“ на боклуци от пластмасови опаковки.
По стар йезуитски обичай, едновременно със затягането на мерките, с въпросното споразумение чиновниците в Брюксел отварят широко и… една задна врата, през която
“мръсният бизнес” да си съществува необезпокояван и на чисто.
Националните власти могат да предоставят 5-годишна дерогация на своите производители и потребители, но при… определени условия, които подлежат на допълнителни уговорки.
С други думи – най-вероятно „чистофайническото“ споразумение скоро няма да види бял свят, а ако го види, то или ще е със широко затворени очи, или с „непроницаеми“ очила за наблюдение на слънчево затъмнение.
В цяла Европа има ужасяващ преразход на напълно излишни опаковки. За производителите е по-лесно и по-евтино да използват пластмасови бутилки, вместо стъклени. На потребителите „синтетиката“ също им е по-лека и по-удобна, въпреки че масово ходят на пазар с леки коли и е все едно дали превозват стъклен или пластмасов амбалаж.
Проблемът е, че
боклукът на планетата отдавна е надхвърлил всякакви лимити
и е крайно време да се захванем с разчистването му.
Скандинавските страни са добър пример за отговорно мислене, защото много хора там отдавна използват съдове за многократна употреба, а държавата е поела ангажимент да рециклира.
Ние сме далеч от подобни статдарти. Достатъчно е да влезем в първия „срещнат“ магазин и да видим, че се продават две-три банички в стиропорена тарелка, увита в целофан така, че да „преживее“ дори свършека на света.
