Нотариатът отиграва скандала “Върбакова”

Парламент комисия по енергетика Гинка Върбакова

Нотариалната камара прояви внезапна чувствителност по темата за придобиването на имоти по давност във връзка с разследването на “Свободна Европа” за компанията “Риал Стейтс” ЕООД, свързано с неуспялата кандидат-купувачка на монополиста “ЧЕЗ” Гинка Върбакова. В материала са изложени данни за придобити от дружеството с констативни нотариални актове при един и същи нотариус стотици декари земеделски земи в Пазарджишко, много от чиито притежатели не разбрали за промяната в собствеността.

В своя позиция Нотариалната камара на Република България припомня основните елементи на тази процедура, която започва по молба на претендиращия придобивна давност, който няма документи за собственост. Нотариусът издава констативен нотариален акт за правото на собственост чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството по указание на собственика, като не е задължително свидетелите да са съседи на имота.

“Актът за допускане на конкретните свидетели в това нотариално производство, което е и съдебно производство, е на кмета на общината или на определено от него длъжностно лице. Нотариусът е изцяло обвързан в своите изводи от изявленията на свидетелите, които са предупредени за наказателната отговорност, която носят в случаи на даване на неверни показания. Нотариусът има две законови възможности: да признае молителя за собственик или да направи отказ, който се обжалва пред съответния окръжен съд”, пишат от Нотариалната камара.

И поясняват, че обстоятелството че признатият собственик е юридическо лице или има отразени други собственици в кадастралния регистър, нямат никакво правно значение за възможността да се придобие имот по давност. Вписани договори за наем или аренда за имотите, предмет на обстоятелствена проверка, заплащането на данъчните им задължения също не е пречка друг да владее имота и да тече в негова полза придобивна давност. Земята в конкретния случай не трябва да пустее, трябва да се ползва от лице, което манифестира пред всички останали фактическа власт, лично или чрез другиго, бил той арендатор или наемател.

“Собствениците имат възможността да се противопоставят, ако друг извършва действия върху имота им, в един дълъг  10-годишен срок, а не да реагират едва когато друг го придобие по давност. Нотариусът може да направи извод кой владее фактически имота чрез разпита на свидетелите, свидетелските показания са най-същественото доказателство при това специално производство. Начините за установяване на фактическа власт, стига разбира се да не представляват престъпление, не са признак на владението”, пишат още от Нотариалната камара.

“С осъществяването на условията по чл.79,ал.1 Закона за собствеността владелецът придобива в собственост владения обект и без значение, че същата вещ дотогава е била притежание на друг правен субект. Правата на последния се погасяват с придобиването от новия собственик. Няма нормативно изискване за наличие на изначална предпоставка да се придобива по давност само недвижим имот, който е с неустановен собственик. Правото на собственост не може да се “открадне”, защото неговото наличие или липсата му винаги се установяват по съдебен ред”.

На практика от камарата описват реалният произвол и безнаказаност, реализирани именно по нотариален и съдебен ред, с цел кражбата на чужди имоти. Посочено е, че контролът върху дейността на нотариусите се упражнява от Министерството на правосъдието и инспектор-нотариусите. Своите констатации те представят пред Съвета на нотариусите, който решава дали да се образува дисциплинарно производство пред Дисциплинарната комисия.

При обстоятелствените проверки обаче, ако е спазена процедурата, правилността на констатацията на нотариуса за правото на собственост може да се обори единствено от съда, защото се касае за спор за материално право. Което означава да се води дело за отмяна на констативния нотариален акт, което продължава с години. Оттук и предложението “законодателят да прецени дали да не се възстанови изискването за изтичане не на срок от 10 години за придобиване на имот по давност (както е сега), а на срок от 20 години, какъвто е съществувал в стария, отменен Закон за давността”.

Предложението на нотариалната камара е да се възстанови правилото на чл. 34 от отменения Закон за нотариусите и околийските съдии, които извършват нотариалните дела, от 1885 г, според което свидетелите се призовават винаги по указание на общинското управление, а не на претендиращия за правото на собственост. Както е да се прецени дали е необходима промяна на действащия Наказателен кодекс, за да може във всички случаи да се търси наказателна отговорност от свидетелите в тези съдебни охранителни производства.

“Считаме, че именно със законодателни изменения може не да се отмени, а да се предвиди възможността да се придобива имот по давност чрез обстоятелствена проверка, която да се извършва при различни от сегашните условия и нова процедура. Новата процедура трябва да ангажира в по-голяма степен кметовете и определените от тях длъжностни лица при избора на свидетелите”, посочват от камарата на нотариусите.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст