Наскоро институтът “Инсайт” (INSAIT) обяви, че чат приложението на BgGPT – първият езиков модел от последно поколение на български език – вече може да се ползва от всеки безплатно. Приложението предизвика сериозен интерес в социалните мрежи, но повечето реакции бяха иронични и негативни, защото изкуственият (ни) интелект още не усъвършенстван и допуска елементарни грешки.
Въпреки това десетки хиляди граждани и стотици български държавни и частни организации заявиха достъп до технологията. Всеки желаещ може да зададе въпросите си, което прави България една от малкото държави със собствена версия. Той може да бъде използван и за учебни цели, и за генериране на тестове и конспекти за изпити. Или да се ползва изцяло в рамките на дадена организация, като по този начин поверителните данни не се споделят с трети страни.
Изкуственият интелект отговаря на всякакви въпроси – от законодателство и финанси до история и физика. Това са положителните страни, но проблемът е, че моделът е в процес на събиране на нови данни, с които се обучава и затова на някои въпроси допуска елементарни грешки. Експертите определят тези отговори като “халюцинации” – термин, който се използва, когато
чатботовете създават невярна информация.
Основателят на института проф. Мартин Вечев посочи, че Bg GPT в момента е в начален етап и след седмици ще е много по-добър. Експерти, специализирани в работата с данни, препоръчаха на този ранен етап да не се правят непрофесионални изводи и шеги в социалните мрежи.
Ето какво отговори приложението на произволно зададен въпрос:
Колко българи живеят в чужбина?
Точният брой на българите, живеещи в чужбина, може да варира в зависимост от източника на данните и критериите, използвани за определяне на това кой се счита за „българин“. Според различни оценки обаче броят на българите, живеещи в чужбина, е около 2 милиона души. Това включва както хора, които са емигрирали сравнително скоро, така и тези, които са емигрирали преди много години, както и техните потомци.
Най-големите общности от българи в чужбина могат да бъдат намерени в страни като Гърция, Испания, Германия, Обединеното кралство, Съединените щати, Италия и Канада. Много българи също работят временно в други европейски страни като Франция, Белгия, Холандия и Австрия.
Очевидно отговорът е адекватен, но
далеч няма да е такъв, ако се задават безумни въпроси.
Много потребители в мрежата се забавляват като задават гатанки, непосилни дори за естествения интелект: „Къде живее Филанкишията?“, „Защото петима не чакат Петко?“, „Къде зимуват раците?“, „Кои са чичовите червенотиквеничковчета?“, „Какво мислиш за сглобката?“
Отговорите, разбира се, са неадекватни, а на потребителите… само повод им трябваше, за да започнат с късането на ризите и с окайването на тема “Хубава работа, ама българска“, “Каквато ни държавата, такъв ни и изкуствения интелект” и т.н. Само че „халюцинациите“ не са проблем само на българския изкуствен интелект, а на всички подобни разработки,които още доста време ще са в процес на усъвършенстване.
Факт е, че моделите
вече могат да пишат статии и песни,
да разсъждават върху сложни теми и всичко това, докато машината си “говори” с човека отсреща.
Миналата година британският певец Ник Кейв се вбеси и охули изкуствения интелект, който написал песни в неговия стил. Артистът определи това като „гротескна подигравка на това да си човек“. Причината се оказа фен, който изпратил на кумира си няколко песни, написани от ChatGPT, които не отстъпвали по качество на оригиналното творчество на Кейв.
„Песните възникват от страдание. Те са предшествани от сложна вътрешночовешка борба за сътворение. Доколкото знам, алгоритмите не чувстват. Данните не страдат.
ChatGPT
няма душа, не е ходил никъде, не е преживял нищо,
не се е опитвал да се пресегне извън своите ограничения. Следователно няма капацитета да създаде изживяване, което да остане“, написа Ник Кейв в социалните мрежи.
Без значение дали чувства или не, изкуственият интелект показва, че може да създава. Правилната му цел не е да замества човека и да ограби способността му за творчество, а да улеснява живота. Ако бъде използван по предназначение, той може да бъде от супер полза за всички. Колкото до безсилието му пред безсмислени въпроси от сорта на „Колко камили се събират на иглено ухо?“ и „Кой е Койчо?“, няма нужда от никакъв коментар. Лесно обяснимо е защо – никой (а вече и нищо), което притежава дори грам интелект, не трябва да отговаря на глупави въпроси.
