Европейската централна банка (ЕЦБ) не промени лихвените проценти на редовното съвещание на управителния съвет на 7 март – решение, което очакваха единодушно експерти и анализатори. Паричните стратези на институцият обаче признаха, че инфлацията се охлажда по-бързо от първоначалните им предвиждания, което открива възможност за лихвена редукция през идните месеци.
Европейските централни банкери държат кредитните разходи на рекордно високи равнища от септември 2023-а и досега отхвърляха всякакви призиви за понижението им, въпреки че вече потвръждават открито, че подобен акт предстои и се обсъжда единствено началната дата.
В официално изявление след съвещанието ЕЦБ посочва, че “инфлационните прогнози са ревизирани в низходяща посока, в частност за 2024-а, основно заради по-слабия натиск на цените на енергията”.
По-оптимистичната перспектива е резултат от понижените за второ поредно тримесечие инфлационни предвиждания за 2.3% ценови ръст през тази година ( по-нисък от прогнозираните 2.7% преди три месеца), 2% през идната (срещу 2.1%) и 1.9% през 2026-а.
Перспективата за растежа остава слаба заради потиснатото задгранично търсене, пресъхващите промишлени поръчки и намаляващата активност в строителния сектор под натиска на високите лихвени проценти. БВП на еврозоната се очаква да нарасне с 0.6% през тази година (срещу 0.8% прогнозирани през декември 2023-а) и с 1.5% през 2025-а.
Инфлационният натиск отслабва от месеци заради срива на енергийните котировки и втората поредна година на стагнация на стопанството на еврозоната.
Все пак, подхранващият инфлацията ценови натиск, най-вече от заплатите в огромния сектор на услугите на блока на еврото, остава притиснително висок, което повишава риска от обрат на ценовия тренд. Поради което и ЕЦБ не бърза да прави лихвени редукции поне докато не се убеди, че се въвеждат ограничения на ръста на трудовите възнаграждения и че инфлационният спад е траен.
Инвеститорите предвиждат общо три или четири понижения на лихвените проценти през тази година, като първото се очаква през юни. След които сегашната депозитна лихва от 4% ще слезе до 3.25 или 3 процента до декември.
Само няколко парични стратези са обсъждали специфични дати за първото лихвено движение, като някои са посочили юни, а други са изказали мнение, че то трябва да се осъществи след публикуването на особено важните данни за заплатите през май.
Еврото, което беше надхвърлило 1.09 щ. долара преди края на съвещанието на ЕЦБ, тръгна надолу след решението на паричните стратези на ЕЦБ да задържат по-дълго високите лихви.