Наред с криволиците и гафовете в текущите политически ходове ГЕРБ, ПП-ДБ и другите основни политически фактори демонстрират учудваща самоувереност при боравенето с времето. Те с лекота си позволяват да го компресират или разтягат в невъзможни мащаби – ту поставят срокове от 24 часа, ту предлагат формули с хоризонт от три години, ту изпадат в съзерцание. Създава се впечатление, че са господари, но не на мълчанието, а на времето.
Както е известно, в политиката, а и въобще в живота времето е най-ценният ресурс. Още по-точно казано, то е безценно – защото тече и отминава необратимо. Изпуснатият подходящ момент никога няма да се върне, или ако се върне, ще бъде само привидно същият. Да си мислиш, че си господар на времето, означава (поне) едновременно да можеш да предвидиш кога ще възникне най-изгодния за теб момент и да си в състояние да го оползотвориш – нито по-рано, нито по-късно.
В момента
всички основни субекти на политическо влияние
действат (или не действат) така, като че контролират напълно времевия график на българската политика, поради което предприемат (или не предприемат) определени действия. Това им поведение може да изглежда уверено, но напълно е възможно да представлява продукт на блъф, авантюризъм, страх или просто незнание какво да правят в днешната крайно трудна и объркана ситуация. Изглежда всеки от тях иска да създаде впечатление у останалите, че знае какво (не) прави, защото е калкулирал, че времето работи за него. Но дали е така? Нека проследим перспективите пред главните действащи лица в развиващия се пред очите ни спектакъл.
Тук трябва да направим уточнението, че освен постъпките на политическите герои времевото измерение на боричканията се обработва от постоянните припеви на своеобразен „древногръцки хор“ от социолози, политолози, антрополози, анализатори, наблюдатели и прочие коментатори, които в основната си част съвсем не са безпристрастни, въпреки че се стремят да внушат това на публиката. В желанието да прокарат една или друга теза те постоянно объркват не само поръчаните им мишени, но и поръчителите, а нерядко – и самите себе си.
И така, за кого работи времето? Нека започнем с ГЕРБ. Според мнозина тенденциите са в тяхна полза. Твърди се, че за последните девет месеца Борисов постигна основната си цел – извади партията от политическата изолация, отстрани пряката заплаха за себе си. На практика ГЕРБ
премахнаха противостоянието „статукво-промяна“,
тъй като станаха легитимен партньор с тези, които си присвоиха лиценза за промяна. Политическите негативи на партньорството с ПП-ДБ вече са консумирани, поне в рамките на твърдия електорат. На предстоящите евроизбори според повечето социолози ГЕРБ ще запази електората си в абсолютни и вероятно в относителни стойности. Съвпадението на интересите им с ДПС е очевидно. Оттук следва изводът, че времето е на тяхна страна и те могат да си позволят все по-груб натиск върху ПП-ДБ, дори да се стигне до предсрочни избори, стига вината да не изглежда тяхна.
Горе-долу по силата на сродни аргументи се оценяват тенденциите и перспективите при ДПС. Те също постигнаха нов статут на надежден „евроатлантически“ партньор („прелегитимираха се“), превърнаха се в реален фактор на процесите, влияещ не само при ключови гласувания в парламента, но и върху взаимоотношенията в сглобката. Освен това, най-вече с поведението на Пеевски ДПС демонстрира непознат досега стил (настъпателен, изразяващ сила) и заявява много високи претенции (да се превърне във втора политическа сила в страната).
Според разпространени преценки ПП-ДБ са основните губещи, не само към момента, но и като тенденция. Проучванията показват, че огромната част от електората на ПП-ДБ подкрепя правителството, но
самият този електорат намаля с една трета
спрямо резултатите от вота през април 2023 г. именно заради сглобката. Т.е. отидоха си и то безвъзвратно тези, които не можаха да преглътнат прегръдката с ГЕРБ. Сгъстяването на облаците на хоризонта се подсилва от твърденията за непропорционален спад (ПП губят много повече от ДБ), който прави все по-вероятен развода в брака на „добрите сили“.
Най-противоречиви са преценките относно влиянието на фактора „време“ върху позициите на президента Румен Радев. Едни казват, че времето работи за него, тъй като участието в сглобката засилва непоносимостта към участниците в нея (извън най-тесния им електорат). Други защитават обратната гледна точка – че изчаквателното му поведение ерозира доверието и подкрепата сред тези, които очакват от него нещо повече от остра критика на управляващите. Което и да е вярно, за Радев също важи неумолимият закон на времето – пропуснатите моменти няма да се върнат.
Всички посочени (и много други) наблюдения, изводи и намерения по въпроса за кого работи времето в българската политика често пропускат едно съществено обстоятелство.
Политическото време не тече в космически вакуум,
а в конкретно социално пространство, върху което българските политически фактори имат все по-малко влияние. Описаните по-горе тенденции са валидни за все по-тясно и свиващо се социално представителство. Например, според последни проучвания продължават да намаляват хората, които заявяват, че ще гласуват на следващи парламентарни избори – вероятната активност пада под два и половина милиона души.
Проблемът на днешния политически естаблишмънт е в това, че поне още толкова българи не просто гледат отстрани с отвращение, а набират нетърпимост. Тъй като игрите на политиците неизбежно осуетяват намирането на устойчиви и ефективни решения на проблемите на хората, именно задълбочаването на тези проблеми в един момент ще изиграе ролята на пусков механизъм на масова активизация. Всички поддръжници на тезата, че установеното съотношение на силите е стабилно и няма да се промени при предсрочни избори, признават, че в същото време е налице сериозен потенциал за наказателен вот. Смята се, че той ще бъде изразходван на евроизборите, но това съвсем не е сигурно.
Иначе казано, новото статукво е устойчиво, но само при
едновременно гарантиране на две условия –
запазване на изборната активност на сегашните ниски нива и липса на нов политически субект. Никой в момента не може да обезпечи тези две условия. Днешните фактори не властват над времето, а са притиснати от него в ъгъла. Нито един от тях няма изгледи да спечели по-висока подкрепа на едни нови избори, нито има алтернативни варианти за партньорство, по-приемливи от сглобката. Появата на нов политически играч (не е задължително той да е свързан с президента) ще събори цялата къща от карти.
