Ден преди „бойния празник на жената“ – 8 март – на конгреса си в Букурещ Европейската народна партия (ЕНП) обяви, че издига кандидатурата на Урсула фон дер Лайен за втори мандат като председател на Европейската комисия (ЕК). Колкото и това да не е никаква новина, защото амбицията й ни е известна още от преди месец, тя си остава противоречива номинация, предвид все почестите критики и от собствената й партия – германският Християндемократически съюз (ХДС).
Според последните проучвания ЕНП най-вероятно ще остане първата политическа група в новия Европейски парламент със 180 места, докато социалдемократите се очаква да загубят 14 места, намалявайки депутатите си до 140 души. Зелените и либералите също се очаква да загубят гласове, докато десните и крайнодесните сили като „Идентичност и демокрация“ и „Европейските консерватори и реформисти“ ще са съответно на 3-то и 4-то място. Това означава, че
през следващия мандат ЕНП отново ще има надмощие
и нейният кандидат със сигурност ще оглави Европейската комисия.
Трябва да признаем, че сегашният мандат на Урсула фон дер Лайен е изключително тежък и бе разтърсен от редица турбуленции – от COVID пандемията до войната в Украйна, конфликта в Близкия изток и енергийната криза.
Името на Фон дер Лайен бе замесено в скандал за ваксините, когато бе съобщено, че тя е преговаряла тайно – чрез текстови съобщения – с шефа на фармацевтичната компания „Пфайзер“ Албер Бурла. И, когато евродепутати настояха да видят тези съобщения, Комисията обяви, че те са изтрити. Случаят бе потулен, защото
размяната на смс-и и съобщения по „Вайбър“, „Уотсап“ и „Сигнал“
не се признава за официална комуникация и… така.
Някои политици я обвиняват, че през последните пет години често се опитваше да разшири правомощията си. След избухването на войната в Газа тя отиде в Израел и предизвика силни реакции сред 27-те държави членки на ЕС, защото подкрепи правото на Израел да се защитава без да „уточни“, че военният отговор на атаката на „Хамас“ би трябвало да се извършва по правилата на хуманитарното и международното право. Преди да замине тя не си направи труда да се консултира с националните лидери и това
доста ги засегна на тема национално и общностно достойнство.
Преди седмица водещият кандидат за евроизборите на френската консервативна партия „Републиканците“, Франсоа-Ксавие Белами, обяви, че няма да подкрепи кандидатурата на Урсула фон дер Лайен за втори мандат. Той призова за поява на „ново мнозинство“ в Европейския парламент след изборите през юни и разкритикува шефката на Комисията, че не е оправдала очакванията от встъпването й в длъжност.
Десните партии очакваха от нея
подкрепа за бизнеса, намаляване на бюрокрацията
и стабилна международна търговия. Вместо това обаче се случи разцвет на протекционизма, държавните помощи и непазарните практики.
Заради слабата подкрепа за бизнеса, Фон дер Лайен получи упреци от собствената си партия – ХДС, защото се оказа по-близка с партиите от правителството на социалдемократа Олаф Шолц, отколкото със съпартийците си.
Много от консерваторите са разгневени заради подкрепата на Фон дер Лайен за Зелената сделка, която била направена така, че на хартия да изглежда прекрасно, а на практика – пълна катастрофа. Не случайно се стигна до протести на фермерите, част от които определят екополитиките на Комисията като „зелен екстремизъм“ и продължават да се бунтуват срещу удължената либерализация на търговията на ЕС с Украйна.
Полските фермери, например, от седмици блокират украинската граница с настояване
Брюксел да си свърши работата и да защити вътрешните пазари
от евтин внос от страни, които не спазват същите стандарти.
Докато председателят на Комисията обявяваше кандидатурата си за още един мандат преди седмица, стана ясно, че ще смени курса – ще говори повече за бизнес и по-малко за Зелената сделка. Нейната амбиция сега е да направи Европа по-конкурентоспособна – повече военна мощ, повече покупки и по-благоприятни за индустрията климатични правила. Тя обаче трябва да действа бързо, защото стотици европейски компании са се насочили към Съединените щати, където ще получат щедри субсидии, вместо да ги задушат с регулации и данъци.
Бившият германски министър на отбраната очевидно няма да има конкуренция за поста, но пък главоболията й ще се удвоят. Войните в Украйна и Газа не е ясно кога ще приключат, а Доналд Тръмп се отправя към нов потенциален мандат в Белия дом, заплашвайки да изостави съюзниците от НАТО по пътя.
