Всеки 10-и работещ у нас е с месечен доход под линията на бедност.
За последните 10 години се наблюдават растящи нива на заетост, но липсва намаляване на нивата на бедност при работещите. (Например през 2022 г. в България има 9,7% работещи бедни, през 2013-а са били 7,2%.)
Това сочат данните от анализ на Икономическия и социалния съвет (ИСС).
По поръчение на председателя на 49-тото Народно събрание – Росен Желязков, единственият по рода си консултативен орган е изготвил Анализ на причините, факторите и тенденциите за наличието и обхвата на групата на така наречените „работещи бедни“. Придружен е с препоръки и предложения за законодателни промени за ограничаване на това явление, отбеляза пред БНР-Радио София Зорница Русинова, председател на ИСС.
Документът е съгласуван с трите групи, включени в ИСС – работодатели, синдикати и граждански организации.
„Има готова рецепта с препоръки към изпълнителната и законодателната власт. Даваме конкретни съвети какво може да направи държавата за обучение и квалификация, за социалното включване, както и в областта на здравеопазването.“
По думите на Русинова,
големият процент работещите бедни са хора с ниско и средно образование.
Често пъти в капана на бедността попадат и хора със зависим член в семейство и те са единствен източник на доход.
Нееднократно от ИСС са излизали със становища за оптимизиране таргетирането на социалното подпомагане, дори с предложение то да бъде кодифицирано в закон.
Зорница Русинова допълни, че броят на работещите бедни на територията на България понякога зависи от фактори като липсата или засилване на икономическа активност, както и от демографското състояние на дадени региони, сезонната заетост.
В столицата и по-големите градове работещите бедни са най-малко.
Повече са в областите Стара Загора, Ловеч, Ямбол, Търговище.
В сравнение с други страни в Европейския съюз, България изостава с обучението, квалификацията и усвояването на важни умения от възрастни.
„Най-сигурният начин човек да има по-високи доходи е през образователната система“, подчерта Русинова. И обърна внимание, че решения за много от проблемите в този аспект могат да се намерят в социалния диалог.
