Притеснително ли е, че българите не искат да ходят на фронта?

Българи

Проучването на „Галъп интернешънъл“, което показва колко хора биха защитили родината си на фронта и с оръжие в ръка, предизвикаха противоречиви коментари в социалните мрежи. Изследването е проведено в 45 държави по света и е представително за над 50% от населението на планетата Земя. Според него, около 30% от българите са готови да воюват в името на Отечеството, а 42% от нас не биха направили подобно нещо. Останалите 27-28% се колебаят….

Из социалните мрежи се появиха много коментари, според които българите са станали страхливи и безотговорни „диван патриоти“, готови за бой…, но във “Фейсбук” и в кръчмата – след третата ракия. И, ако им се наложи наистина да грабнат пушки и да “хвърлят джепане” срещу врага, на секундата ще потънат в най-дълбоката миша дупка. И ще я запушат с дежурния лозунг, че войната не е начин за решаване на проблеми, а човешкият живот е висша ценност и никой не би трябвало да го рискува с лека ръка.

Проучването показва, че

българите са по-близо в нагласите си до обитателите на Западна Европа,

отколкото до населението на Източна Европа. Очевидно е и  разделението между глобалния Юг/Изток и глобалния Север/Запад.

Около 32% от гражданите на ЕС заявяват, че биха се били за родината си, докато в САЩ жертвоготовните патриоти са 41%, а в Канада – 34 на сто. Тъжно количество патриоти, особено на фона на хората в Западна Азия, където 77% от анкетираните биха скочили в окопите с оръжие в ръка, в Близкия Изток – 73%, и в Индия – 76 на сто.

Колкото и да са впечатляващи тези 70 и кусур процента, дори те бледнеят пред готовността да грабнат оръжие на грузинците – 83%, арменците – 96%, “шейховете” от Саудитска Арабия – 94%, азерите – 88% и пакистанците – 86 процента.

Най-малко склонни да се бият за родината си са обитателите на Ботуша – 78% отговори „Не“, австрийците – 62% „Не“, германците – 57% „Не“, нигерийците – 54% „Не“ и испанците – 53% „Не“.

Отговорите са показателни, защото

хората от по-богатите държави имат много повече какво да загубят,

а и представата им за стойността на живота е различна. Освен това, повечето от тези страни не са влизали във военни конфликти от Втората световна война насам (1939-1945 г.) и цели поколения са израснали с мисълта, че мирът е даденост.

През 2014 г., 25% от българите са отговорили положително на въпроса

“Бихте ли отишъл на фронта, ако държавата ни участва във война?”,

а 47% са отговорили отрицателно.

Намаляването на този процент е съвсем естествено, като се има предвид, че на прага на ЕС бушуват две войни – в Украйна и в Газа, чиито край не се вижда.

Да не забравяме и още нещо: макар бавно, Европа все пак се събуди и узря, че заплахата от война чука на вратата й и е крайно време да вземе мерки за “достойно посрещане”.

За тази опция Германия, Швеция и Полша предупреждават от доста време. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също не изключва възможността

руската агресия да “прегази” Украйна и да удари държава членка на Алианса.

А Европейската комисия реагира (най-после!) като изготви стратегия за отбрана и дори взе да обмисля създаването на поста “Европейски комисар по отбраната”.

На фона на тази картина, предпазливостта е обяснима, защото едно е да отговориш, че си готов да тръгнеш към фронта в мирно време, а съвсем друго е в някакъв момент реално да получиш повиквателна, да ти връчат оръжие и да те пратят на първата бойна линия.

Съвсем отделен е въпроса, че за голяма част от българите

защитата на родината е свързана със защитата на държавния апарат!

И понеже доверието им в институциите е съвсем ниско, затова и четем коментари от сорта „Ще отида на война, след като политиците изпратят децата си!” и „Когато видя политици в окопа, тогава може да се включа и аз!“

В българските отговори на „Галъп“ няма нищо странно и притеснително. Нормално е всеки да пази живота си и да приема защитата на родината като по-абстрактна цел, която не е длъжен да припознава.  Затова дано не се налага да правим този избор.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст