Проучването на „Галъп интернешънъл“, което показва колко хора биха защитили родината си на фронта и с оръжие в ръка, предизвикаха противоречиви коментари в социалните мрежи. Изследването е проведено в 45 държави по света и е представително за над 50% от населението на планетата Земя. Според него, около 30% от българите са готови да воюват в името на Отечеството, а 42% от нас не биха направили подобно нещо. Останалите 27-28% се колебаят….
Из социалните мрежи се появиха много коментари, според които българите са станали страхливи и безотговорни „диван патриоти“, готови за бой…, но във “Фейсбук” и в кръчмата – след третата ракия. И, ако им се наложи наистина да грабнат пушки и да “хвърлят джепане” срещу врага, на секундата ще потънат в най-дълбоката миша дупка. И ще я запушат с дежурния лозунг, че войната не е начин за решаване на проблеми, а човешкият живот е висша ценност и никой не би трябвало да го рискува с лека ръка.
Проучването показва, че
българите са по-близо в нагласите си до обитателите на Западна Европа,
отколкото до населението на Източна Европа. Очевидно е и разделението между глобалния Юг/Изток и глобалния Север/Запад.
Около 32% от гражданите на ЕС заявяват, че биха се били за родината си, докато в САЩ жертвоготовните патриоти са 41%, а в Канада – 34 на сто. Тъжно количество патриоти, особено на фона на хората в Западна Азия, където 77% от анкетираните биха скочили в окопите с оръжие в ръка, в Близкия Изток – 73%, и в Индия – 76 на сто.
Колкото и да са впечатляващи тези 70 и кусур процента, дори те бледнеят пред готовността да грабнат оръжие на грузинците – 83%, арменците – 96%, “шейховете” от Саудитска Арабия – 94%, азерите – 88% и пакистанците – 86 процента.
Най-малко склонни да се бият за родината си са обитателите на Ботуша – 78% отговори „Не“, австрийците – 62% „Не“, германците – 57% „Не“, нигерийците – 54% „Не“ и испанците – 53% „Не“.
Отговорите са показателни, защото
хората от по-богатите държави имат много повече какво да загубят,
а и представата им за стойността на живота е различна. Освен това, повечето от тези страни не са влизали във военни конфликти от Втората световна война насам (1939-1945 г.) и цели поколения са израснали с мисълта, че мирът е даденост.
През 2014 г., 25% от българите са отговорили положително на въпроса
“Бихте ли отишъл на фронта, ако държавата ни участва във война?”,
а 47% са отговорили отрицателно.
Намаляването на този процент е съвсем естествено, като се има предвид, че на прага на ЕС бушуват две войни – в Украйна и в Газа, чиито край не се вижда.
Да не забравяме и още нещо: макар бавно, Европа все пак се събуди и узря, че заплахата от война чука на вратата й и е крайно време да вземе мерки за “достойно посрещане”.
За тази опция Германия, Швеция и Полша предупреждават от доста време. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също не изключва възможността
руската агресия да “прегази” Украйна и да удари държава членка на Алианса.
А Европейската комисия реагира (най-после!) като изготви стратегия за отбрана и дори взе да обмисля създаването на поста “Европейски комисар по отбраната”.
На фона на тази картина, предпазливостта е обяснима, защото едно е да отговориш, че си готов да тръгнеш към фронта в мирно време, а съвсем друго е в някакъв момент реално да получиш повиквателна, да ти връчат оръжие и да те пратят на първата бойна линия.
Съвсем отделен е въпроса, че за голяма част от българите
защитата на родината е свързана със защитата на държавния апарат!
И понеже доверието им в институциите е съвсем ниско, затова и четем коментари от сорта „Ще отида на война, след като политиците изпратят децата си!” и „Когато видя политици в окопа, тогава може да се включа и аз!“
В българските отговори на „Галъп“ няма нищо странно и притеснително. Нормално е всеки да пази живота си и да приема защитата на родината като по-абстрактна цел, която не е длъжен да припознава. Затова дано не се налага да правим този избор.