Гледаме и не вярваме на очите си. Там, където днес яко се лее бетон, преди две петилетки трябваше да бъдат засадени 10 000-15 000 дървета и прокарани поне 2-3 километра алеи. Ако това беше станало, Джон Кустас със сигурност щеше да влезе в историята на София. Било като филантроп, било като ненормалник, на когото не му е проблем да “подари” 50-60 милиона евро на българите, посещаващи двете му супер инвестиции – “ИКЕА” и “Ринг мол”.
След кратко мълчание, предизвикано от идеята ни да видим кой точно ще се почувства засегнат от изумително наглото поведение на т. нар. гръцки инвеститори – Йоаким Каламарис и Анастасиос Дикос – пред парламентарната комисия „Божанов – Нотариуса“ (истинското ѝ име е „Временна комисия за проверка на факти и обстоятелства, свързани с дейността на групата около Мартин Божанов“ ), продължаваме да спазваме нашия си дневен ред. Тоест – да публикуваме онова, което знаем и можем да докажем поне в Международния наказателен съд в Хага или в Съда на Европейския съюз в Люксембург.
За най-голямо разочарование, от 22 февруари вечерта насам, когато г-н- Йоаким Каламарис – подвизаващ се в медийното пространство като инвеститор, бизнесмен, професор, доктор, доцент, филантроп и т.н. – „разобличи“ съдебната ни система като развъдник на корупционни практики и „палач“ на честния чуждестранен бизнес,
никой не се осмели да се обиди,
камо ли да се престраши и да поиска право на отговор в някоя от медиите, тиражирали обилно гръцките хлевоустия.
А не би трябвало да е така, защото г-н Каламарис се държа така, че още на петата минута от парламентарния му гастрол, той трябваше да бъде изгонен за неуважение към Народното събрание, към депутатите от комисията, към магистратите, към медиите, към преподавателите в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и т.н.
Другата жертва на т. нар. българо-арабска мафия – Анастасиос Дикос, няма нужда да се извинява на кого и да било. Не за друго, а защото двучасовото му мълчание пред депутатите от Комисията „Божанов – Нотариуса“ отново доказа, че
той е най-обикновена кукла на конци,
която прави и говори само онова, което г-н проф. Каламарис ѝ разпореди.
Ето така изглежда последната (засега) боза, забъркана от името и за сметка на гръмогласните гръцки псевдоинвеститори Йоанис Каламарис и Анастасиос Дикос: в българо-арабския рекет над тях и бизнеса им участвали не само разстреляният Мартин Божанов-Нотариуса и изчезналият Петьо Петров-Еврото, но и главният архитект на столичния район “Младост”, където се намирали “ИКЕА”, “Ринг мол”-а и двете ливади, които ортаците от престъпната схема искали да откраднат. Глупости на търкалета – двете гръцки “перли” са срещу Район “Студентски град”, но са в Район “Витоша”. А перспективната дестинация “Камбаните”, където градоустройствените зулуми са още по-брутални, също не е в Район “Младост”, а в Район “Панчарево”. Виж линковете към първите две части по-нататък…
Толкоз с лиричните отклонения, продължаваме сагата там, където „стопирахме“ третата публикация от разследването ни, публикувана на 26 февруари и озаглавена „Имотната мафия в България да почерпи: след 30-годишен разцвет, ще я разбият двама гърци… с един разстрел“.
Ситуацията с конфликта на интереси, в която “Враг № 1 на гръцките инвеститори” – Фиданка Йоневска, се вкарала от злоба и лакомия, вече я изяснихме. Конфликт на интереси няма, защото въпросната ревизия е назначена почти една година преди Йоневска и спътникът й в живота – Атанас Димов, да разберат какво точно ги очаква. А г-н професорът Каламарис, ако трябва да е честен поне пред себе си, на Фиданка ръцете ѝ трябва да целува, че не е пратила ревизионния акт директно на прокуратурата. За разследване на схема за източване на ДДС чрез фиктивни договори, псевдоконсултантски услуги и… тъй нататък.
Колкото до другия “инвеститор” – Анастасиос Дикос, шеф на “Данаос Девелопмънт” и номинален представител на милиардера Джон Кустас, той отдавна би трябвало да се е отървал от Каламарис. Най-малкото, защото му е плащал по 4000 евро на месец (по договор между “Данаос” и “Смарт Техникал” ЕООД) за консултантски услуги (виж факсимилето), от които лично той засега търпи главно негативи.
Колкото и да звучи невероятно, неудовлетворената от Йоневска ДДС-претенция на другата професорска фирма – “Каламарис Груп Тотал Фасилити Мениджмънт” ООД, звучи още по-налудничаво: държавата трябва да ѝ възстанови ДДС по фактура с предмет авансово плащане по договор за посредничество, сключен на 27 декември 2017 г. и предвиждащ извършването на…
посреднически услуги за намиране на инвеститор,
с чиито пари да бъде застроена ливадата пред “ИКЕА”.
Още по-налудничаво звучи и констатацията, която се мярка и в ревизионния акт, и в последващото решение на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, и в материалите по делото в Административен съд – град София, образувано по жалба на гърците: “Договорът от 27 декември 2017 г. е подписан от лице, което към датата на подписване не е упълномощено да представлява дружеството, както и че плащането по фактурата не е извършено по сметка на “Каламарис Груп Тотал Фасилити Мениджмънт” ООД… ”
Няма смисъл да обясняваме какво точно означават тези две констатации, защото нас ни четат интелигентни и нормативно грамотни хора. По-важното е друго – защо все още никой не е сезирал държавното обвинение по въпроса?
Както и да е – това нито е първото проспиване на подобна дедесарска схема, нито ще е последното. По-важното в случая е, че ако Йоаким Каламарис и безропотната му сянка Анастасиос Дикос бяха прави и
наистина си имаха работа с ОПГ-тата на Пепи Еврото и Марто Нотариуса,
отдавна щяха да са се изнесли от България. Но за това – по-нататък, защото сега трябва да върнем часовника десетина години назад и да открием не само чистата и неподправена истина, но и кой, кога и защо я разми до неузнаваемост.
В първите две публикации по темата – “И гръцките лъжи за арабските „рекетьори“ ще си останат за българска сметка” (16 февруари 2024 г.) и “Мафията на архитектите е като българо-съветската дружба – вечна и нерушима” (21 февруари 2024 г.) описахме само част от предисторията – кога автентичните представители на милиардера Джон Кустас са купили близо 300 декара; кога са ги разделили на три части – “ИКЕА”, “Ринг мол” и 140-декарова ливада; кога и защо г-н Кустас е отделил един-два декара и е изработил буферен УПИ, за да не притеснява съседите в двете къщи, които живеят там от средата на 90-те години на миналия век; кога въпросните съседи разбират, че буферният УПИ е заличен тихомълком и че под прозорците им ще се строят къщи, паркинги и лифт…
Оказа се обаче, че не сме се върнали достатъчно назад. Както се вижда от голямата илюстрация под заглавието, през 2013 г. тогавашните представители на Кустас в “Данаос Девелопмънт”
са се сдобили с разрешително за строеж… на парк!
И не само са се сдобили, ами по спомени на очевидци дори са започнали да прокарват и нещо като алеи.
Тъкмо този бъдещ парк става причина Атанас Димов и Фиданка Йоневска да се изнесат от столицата, да купят днешната си къща и да заживеят сред природата. Докато шест години по-късно, един прекрасен декемврийски ден, под прозорците им не заръмжават камиони и не затрещяват багери…
Тотална манипулация (меко казано) са “гръцките” лакърдии, че собствениците на двете къщи – Фиданка Йоневска и семейство Стефка и Георги Дончеви, искат да съсипят инвестиционните амбиции на Анастасиос Дикос и Йоаким Каламарис и да откраднат не само голямата им ливада, ами и бизнеса. И поради тази причина са влезли в престъпен сговор с митичните араби.
Истината – както винаги – е много семпла и е пред очите на всеки, който иска да я забележи.
Формално, обитателите на двата български имота – Димов и Йоневска и семейство Стефка и Георги Дончеви – протестират срещу Заповед № РА50-350/10.05.2019 г. на главния архитект на София – Здравко Здравков, с която е одобрен проектът за новия “Подробен устройствен план (ПУП) – изменение на план за регулация и застрояване (ИПРЗ) в териториален обхват поземлени имоти (ПИ) с идентификатори 68134.2044.1835 (“ИКЕА” – бел. ред.), 68134.2044.1834 (“Ринг мол” – бел. ред.), 68134.2044.4095 (“Кедър” на “Евромастер експорт имрпорт” – бел. ред.), 68134.2044.1908 (“Морени резидънс” на “Планекс Инвест” – бел. ред.), с цел привеждане на план-схема (ПС) за прокарване на транспортна инфраструктура – пътническа въжена линия (част) и сервитут към нея…”.
Погледнато от космоса и през очите на “майсторите” от Кадастрално-административната информационна система (КАИС), по-известна и като Информационния портал на Агенцията по картография, геодезия и кадастър, голямата гръцка ливада, прекроена с цитираната заповед на арх. Здравков, вече изглежда така:
С червено са оградени четирите големи УПИ, собственост на гръцкия милиардер Джон Кустас, в които – просто така, сякаш от самосебе си – са “вкарани” двата български имота, оградени с жълто.
Ето срещу това “вкарване” се бунтуват и сем. Стефка и Георги Дончеви, и съседите им Атанас Димов и Фиданка Йоневска. Защото с въпросната заповед техните къщи и дворовете им, подвизаващи се из документите като УПИ VII-597 и УПИ-508, не само са обявени за част от новосъздадения УПИ I-1835 (т.е. стават едно общо цяло със земята под “ИКЕА”), но е сменено и предназначението им. Естествено, в съзвучие с предназначението на УПИ-то под “ИКЕА” – “за търговски комплекс, офиси, заведения за обществено хранене, шоурум, конгресен център, подземни гаражи и въжена линия”.
Да вижда някой тук поне две букви на тема къща, двор, басейн, гараж, градина? И понеже Дончеви, Димов и Йоневска също не виждат, през декември 2020 г. – около два месеца след откриване на строителната площадка под носовете им – те завеждат дело срещу заповедта на Зравко Здравков в Административен съд – град София, и сезират Софийската градска прокуратура за документна измама.
Следва продължение, в което ще научим как се краде самоличност и защо кметът на София няма нищо общо с градоустройствените безобразия, сътворени от главния ни архитект!
