Европейската централна банка (ЕЦБ) е против каквито и да било промени на количеството средства, които кредиторите трябва да държат в нея при нулеви лихви, което засега премахва заплахата за тяхната рентабилност. Някои банкови “ястреби” от управителния съвет на институцията настояват за увеличение на коефициента на изискваните минимални задължителни резерви (MRR) над сегашния 1%, твърдят запознати с въпроса лица. Засега решение няма и дори това равнище да бъде одобрено през идната седмица, официални банкови представители не изключват възможността за бъдещото му повишение.
Банковите акции се раздвижиха след публикуването на новината, като котировките на “Дойче банк” поскъпнаха с 1.95%, а на “БНП Париба” – с 0.64 процента.
Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард разкри по време на пресконференцията след официалното съвещание на банковия управителен съвет на 7 март, че тя и колегите й ще се опитат да постигнат консенсус през тази седмица за банковата рамка след продължилите с месеци обсъждания и добави, че MRR ще е част от последващото изявление. Банковите наблюдатели очакват с нетърпение решението, което трябва да се вземе на 13 март, като някои отбелязват, че то може да повлияе на кредитния поток на еврозоната.
Очакванията са разнопосочни. Анализатори на “Комерцбанк” прогнозират повишение до 2%, докато икономисти на “Уникредит” не предвиждат промяна. Каквото и да бъде решено и обявено на 13 март, корекции на коефициента са възможни на теория по всяко време.
В момента кредиторите трябва да държат 1% от някои пасиви, в основната си част – депозити на клиенти – в ЕЦБ. През юли 2023-а европейските парични стратези решиха да спрат да изплащат лихви на тези вложения. По онова време някои от тях поискаха този коефициент да бъде повишен и посочиха, че нивото от 2% е било правило преди 2011 година.
Някои официални представители на институцията все още искат да принудят кредиторите да държат повече високоликвидни средства в ЕЦБ с аргумент, че по този начин ще се намали все още обилната ликвидност във финансовата система и ще се редуцират загубите, произтичащи от по-високите лихвени проценти, с които европейските централни банкери и колегите им от 20-е национални централни банки на членовете на блока на еврото олихвяват депозитите.
Председателят на Австрийската национална банка Роберт Холцман лансира през миналата година идеята да се увеличи коефициента до стойност от диапазона 5-10 процента. Шефът на Бундесбанк Йохим Нагел също е готов да подкрепи по-високи нива. Предложението на Холцман обаче беше посрещнато със силна тревога от банковите лобита, които посочиха, че по-стриктните изисквания ще са равностойни на данък и на нарушен кредитен процес.
Ръководителят на Испанската централна банка Пабло Ернандес де Кос пък беше посочил преди време, че бъдещи акции “не изглеждат очевидни” за него. А белгийският му колега Пиер Вунш също коментира, че не вижда “силни аргументи” в полза на по-висок коефициент на минималните задължителни резерви.
