Европейската централна банка (ЕЦБ) представи на 13 март променената рамка за провеждане на паричната си политика като запази досегашната система за управление на лихвените проценти, но даде по-големи правомощия на кредиторите да определят колко кеш им трябва, за да работят. Става въпрос за ликвидността, която ще искат от базираната във Франкфурт институция над онази, осигурена чрез нов постоянен портфейл от облигации. Засега не е определен график за прехода към новата организация – процес, който ще отнеме доста време заради огромното количество пари, които все още са в системата от последните парични стимули.
ЕЦБ обеща още в края на 2022-а да реорганизира т. нар. оперативна рамка след като възходящият лихвен цикъл след руското нахлуване в Украйна сложи край на свръхниските и на моменти отрицателни кредитни разходи, успоредно с масовите покупки на облигации, наводнили банките с пари. В официално изявление председателят на ЕЦБ Кристин Лагард посочи, че преразглеждането е установило “значителни промени във финансовата система и паричната политика през последните години”. И че “новата рамка ще гарантира, че приложението на политиката остава ефективно, стабилно, гъвкаво и ефикасно”.
Основните акценти в изявлението на ЕЦБ са, както следва:
- официално утвърждаване на системата с фиксиран под, при която най-ниският от трите основни лихви на ЕЦБ е ключово ниво за промяна на краткосрочните кредитни разходи;
- съществуващите вложения в облигации да продължат да намаляват, но ЕЦБ ще осигурява ликвидност чрез нов структурен портфейл;
- операциите по рефинансиране, при които банките решават от какво количество кеш имат нужда, да играят централна роля при гарантирането, че те имат достатъчно средства в наличност;
- спредът между депозитната лихва и основния лихвен процент за рефинансиране (ООР) да се стесни до 15 базови пункта от сегашните 50 – на 18 септември. Това ще стане чрез редуцирането на ООР с 35 базови пункта.
- минималните задължителни резерви на банките остават 1%, но могат да се променят с течение на времето.
По оценка на икономисти, обявените на 13 март промени няма да имат незабавно въздействие върху паричната политика, която от година се затяга с безпрецедентна скорост, за да укроти инфлацията. Огромните количества извънреден кеш, които все още се намират в системата, вероятно ще омекотят пазарната реакция.
Депозитната лихва на ЕЦБ е на рекордните 4% от септември 2023-а, въпреки че икономиката на еврозоната е в стагнация повече от година. С понижението на инфлацията до целевите 2% годишно обаче лихвените редукции се очаква да започнат през юни.
Лихвени проценти
Преди голямата финансова криза ЕЦБ използваше т. нар. “коридорна система”, която стриктно управляваше агрегатните кешови наличности във финансовите институции и осигуряваше необходимите пари чрез седмични аукциони, разчитайки, че кредиторите ще разпределят средствата помежду си.
ООР беше стартовата точка за цената, която банките трябваше да платят при тези търгове. А депозитната и краткосрочната кредитна лихва служеха за под и таван на диапазона за заделянето на кеш и за тегленето на заеми.
Европейската дългова криза след световния финансов колапс през 2008-а обаче проправи пътя за разхлабване на паричната политика – покупки на огромни количества облигации, които премахнаха нуждата от аукциони и оставиха лихвения процент по депозитите като основен лост на политиката. А след като ЕЦБ започна да вталява баланса си и да се стреми да отбие кредиторите от обилната ликвидност на институцията, европейските централни банкери решиха да формализират тази система.
Наличности в облигации
В момента ЕЦБ притежава ценни книжа за около 4.7 трлн. евро, които купи, за да компенсира дълговите проблеми на Европа и последиците от пандемията върху икономиката. За да ограничи влиянието си на пазара в хода на избледняването на кризите, институцията започна да редуцира тези активи като не ги подновява на падеж и да връща евтините дългосрочни заеми, които дава директно на банките.
Ликвидирането на облигационния портфейл обаче рискува да изкриви механизма, използван от ЕЦБ използва в борбата с инфлацията, което наложи ревизирането на рамката. В бъдеще европейските парични стратези ще използват отделен портфейл от структурни активи, за да удовлетворят някои ликвидни нужди на финансовата система, различни от съществуваща Програма за покупка на активи и от Извънредната пандемична програма. Новият портфейл, който ще инжектира кеш без да го обвързва със съпътстващи обезпечения, ще съдържа облигации с по-кратки срокове до падежа и може да се опита да помогне на ЕЦБ да постигне климатичните си цели.
ЕЦБ не е обявила кога ще стартира новата система.
Кредитни операции
Основните операции по рефинансиране се очаква да играят централна роля при осигуряването на пределните ликвидни нужди на кредиторите. В тази връзка ЕЦБ намалява диференциала между ООР и депозитната лихва до 15 базови пункта от 18 септември. Очакванията на европейските централни банкери са, че това ще насърчи наддаването в седмичните операции, така че краткосрочните лихвени проценти да се доближат до депозитните. И, същевременно, ще насърчи активността на паричните пазари и ще стимулира банките да търсят пазарни решения за финансиране.
Освен чрез основни операции по рефинансиране, ЕЦБ ще осигурява ликвидност и чрез тримесечни операции, както и чрез по-дългосрочни структурни кредити.
Краткосрочният кредитен процент ще бъде с 25 базови пункта над ООР.
Изискваните законови минимални резерви остават 1%, както и досега.
Следващите стъпки
ЕЦБ обяви, че Управителният й съвет планира да преразгледа “ключовите параметри” на новата рамка през 2026-а и е в готовност да направи корекции и по-рано, ако такива се налагат.
