Как могат да си навредят Западът и Русия чрез конфискуване на активи?

конфискуване руски активи

Русия и Западът могат не само да си нанесат взаимно огромни вреди чрез конфискуване на активи, но и да нанесат и много сериозни поражения на глобалната финансова система.

Руските активи, които бяха замразени в Европейския съюз след нахлуването на Москва в Украйна, се очаква да генерират до 2027 г. между 15 и 20 млрд. евро нетни печалби – в зависимост от нивото на световните лихвени проценти, разбира се. През първата година на войната, руските активи генерираха печалба в размер на 5.2 млрд. евро, съобщи пред “Ройтерс” във вторник (12 март) високопоставен служител от ЕС, който пожела анонимност. Еврочиновниците се надяват, че ако бъдат конфискувани, тези пари ще запълнят огромна дупка в западната подкрепа за Украйна.

Държавите членки

започнаха да замразяват руски активи след началото на руската инвазия

през февруари 2022 година. Оттогава Брюксел търси правни възможности да се възползва от руските активи, за да помогне на Украйна.

Първоначално беше предложено тези активи да бъдат конфискувани, но идеята отпадна, защото е правно недопустима. В края на януари ЕС обяви споразумение да се заделят милиарди евро от неочакваните печалби от замразените активи на руската централна банка и то трябваше да е  първата стъпка от плана за възстановяването на Украйна.

Правното положение на парите беше обявено едва на 12 февруари, затова  печалбите, натрупани дотогава, ще трябва да изчакат до окончателното разплащане в края на войната, за да бъдат прехвърлени на Украйна.  Причината е, че

би било много трудно да се оправдае достъп до тях със задна дата.

Все още обаче тази възможност не е окончателно изчистена.

Идеята на Брюксел е с лихвите от руските активи да бъдат купени боеприпаси за Украйна, а и да бъдат посрещнати най-спешните й нужди, защото подкрепата от Съединените щати виси на косъм, а европейският бюджет е доста изтънял. Тези пари може да послужат и за попълване на опосканите арсенали на държавите членки, които изпратиха почти всичките си “излишни” оръжия на Киев.

Основната причина

ЕС да не използва по никакъв начин руските активи,

за което няколко пъти призоваха Съединените щати, е, че подобно решение ще отблъсне инвеститорите от Европа като несигурна дестинация за парите им. Към този аргумент се надграждат и заплахите на Кремъл да отмъсти като конфискува западни активи. Подобни ходове може да дестабилизират глобалната финансова система.

Около 70% от всички блокирани руски активи, се държат в белгийския централен депозитар Euroclear, който притежава различни ценни книжа и пари в брой на руската централна банка на стойност 190 милиарда евро. Експерти посочват, че  Москва може да предприеме правни действия за изземване на паричните средства на Euroclear в депозитарите за ценни книжа в Хонконг и Дубай.  Има и още една вероятност –

депозитарят Euroclear  да бъде напълно изпразнен.

Изземването на западни активи в Русия вече е в ход.  Вече пострадаха финландската компания „Фортум“, германската „Унипер“, френската „Данон“ и датската „Карлсберг“, защото Москва напълно пое активите им, поставяйки ги в т. нар. “режим на временно управление“. През декември бившият президент Дмитрий Медведев обяви, че взетите активи на производителя на бира „Карлсберг“ ще допринесат за модернизирането на руските оръжия.

По информация на „Ню Йорк Таймс“, към декември 2023 г.

западният бизнес е понесъл щети в размер на 103 милиарда долара.

Като в тази сума не влизат присвоените от Русия 400 граждански самолета. Множество западни бизнеси обаче продължават да оперират в страната и да плащат данъци там, с което си навличат обвинения, че финансират войната. Тези компании генерират печалби за милиарди долари, но Кремъл е блокирал достъпа им до парите, в опит  да засили натиска върху „враждебните“ държави.

Много чуждестранни бизнеси се опитват да продадат руските си дъщерни дружества, но всяка сделка изисква одобрението на Москва и е обект на огромни ценови отстъпки, а често и на изнудване. Сред най-печелившите компании, които все още са активни в Русия, е австрийската банка „Райфайзен“, която за 2022 г. отчете печалба в размер на 2 млрд. долара. Американските групи „Филип Морис“ и „Пепси“ пък са генерирали печалба от съответно 775 млн. долара и 718 млн. долара.

Зам.-председателят нa Eвpoпeйcĸaтa ĸoмиcия Baлдиc Дoмбpoвcĸиc cмятa, чe ЕС  имa пpaвo дa пpизнae, че

пpиxoдитe oт зaмpaзeните руски aĸтиви нe пpинaдлeжaт нa Кремъл.

Той твърди, чe EC мoжe дa взeмe тaĸoвa peшeниe eднocтpaннo, c oбиĸнoвeнoтo cъглacиe нa вcичĸи държави члeнĸи.

Руски официални представители пък многократно предупредиха, че държавна конфискация на активи противоречи на принципите на свободните пазари. Те заплашиха, че ако бъдат конфискувани руски средства, тогава ще има реципрочна конфискация на активи на чуждестранни инвеститори. Не е ясно колко точно пари има в тези сметки, но руски официални представители твърдят, че те са сравними със замразените руски резерви за 300 млрд. долара.

Докъде ще стигнат заплахите на двете страни, скоро ще стане ясно.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст