Изборът на новия шеф на НАТО стана водеща тема предвид някои съобщения, че това решение трябва да бъде взето преди лятото. Причината е, че през юни ще има избори за Европейски парламент, а през ноември са президентските избори в Съединените щати. Затова е хубаво да се не разконцентрира вниманието и членовете на западния отбранителен съюз да се обединят около една кандидатура.
Процедурата за избор на генерален секретар обикновено е поверителна в по-голямата си част. Самият избор изисква съгласието на всички държави членки, но САЩ казват последната дума, което е съвсем в реда на нещата, като се има предвид отговорността за общата отбрана, с която са натоварени.
Мандатът на настоящия генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг приключва на 1 октомври. Той бе преизбиран вече два пъти – заради многобройните кризи, които следваха една след друга, а
войната на Русия срещу Украйна го принуди да удължи мандата си.
Заради липсата на възможности, Столтенберг дори се отказа от привлекателната възможност да стане гуверньор на Норвежката централна банка.
Редица анализатори изтъкват ползите новият шеф на НАТО да е политик от Източна Европа, без значение дали ще е мъж или жена. Причинете за този избор са стратегически, защото Западът обявява Русия за най-голямата заплаха за сигурността си, а кой познава по-добре руския/съветския стил и логика на управление от бившите социалистически страни от Източна Европа.
Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, България и Словения са членки на НАТО от две десетилетия, а Полша, Чехия и Унгария повече от четвърт век, така че новобранци в Алианса няма. Освен това, избирането на източноевропейски генерален секретар ще
попари тотално интимните надежди на Владимир Путин,
че все някога Русия ще върне старите си сфери на влияние.
В началото на седмицата румънският президент Клаус Йоханис обяви, че ще се включи в надпреварата за поста генерален секретар на НАТО. Според него сега е моментът Румъния да се ангажира с по-голяма отговорност в ръководните структури на алианса, защото “Русия е тежка и дългосрочна заплаха за Европа, а подсилването на източния фланг ще остане приоритет в дългосрочен план”.
Йоханис напомни, че от самото начало
Румъния е поела ангажимента да отделя по 2% от БВП за отбрана,
а сега вече отделя по 2.5 процента.
Президентът заяви също, че Букурещ подкрепя безусловно Украйна и че “имаме сложно съседство с Русия и сме се подготвили солидно, за да обезпечим пълната сигурност на гражданите”.
Все още няма официално одобрение от Вашингтон кой да наследи Йонс Столтенберг, а съгласуването на евентуалния кандидат би трябвало да продължи до срещата на лидерите на алианса във Вашингтон през юли. Към момента обаче
абсолютният фаворит за поста е нидерланският премиер в оставка Марк Рюте.
Наскоро американски официален представител, който пожела анонимност, обяви пред медиите, че президентът Джо Байдън силно подкрепя кандидатурата на Рюте. Часове по-рано зад кандидатурата му застанаха Великобритания, Германия и Франция. Това би следвало да означава, че е постът му е сигурен, въпреки че Турция, Унгария и балтийските страни са на съвсем друго мнение по въпроса. По неофициална информация, зад нидерландеца са 20 държави членки, докато останалите 12 или са против, или все още нямат мнение.
Друг кандидат за поста беше премиерът на Естония Кая Калас, която на няколко пъти даде да се разбере, че се надява да стане
първата източноевропейка на тази висока позиция.
Западните страни обаче се опасяват да подкрепят нейната кандидатура, защото е прекалено емоционално настроена срещу Русия и фиксирана върху идеята за колективната вина на целия руски народ. Това би попречило за евентуални бъдещи преговори с Русия.
Ако се има предвид силното лоби зад Рюте,
шансовете новият шеф на НАТО да е от Източна Европа са никакви.
Едва ли обаче фактът, че досега Североатлантическият пакт е имал трима нидерландски генерални секретари – Дирк Стикер (1961-1964), Йозеф Лунс (1961-1974) и Яп де Хооп Схефер (2011-2014), ще остане неотчетен. Така че си струва държавите членки на Алианса да помислят за ползите от една източноевропейска кандидатура.
