Христо Белчев, българският политик от Народнолибералната партия и финансов министър в правителството на Стефан Стамболов, е убит на 15 март 1891 година в центъра на София от политически противници. Това се случва при неуспешен опит за покушение срещу министър-председателя Стефан Стамболов. Покушението, целящо отмъщение за екзекуцията на осъдения за държавна измяна майор Коста Паница, е организирано от група македонски емигранти.
На последвалия процес на 11 юли са издадени четири смъртни присъди. Като подбудител е осъден невинният Петко Каравелов, който е затворен в Черната джамия. Друг осъден на процеса е Трайко Китанчев. По същото дело са обесени Светослав Миларов, Константин Попов, Тома Георгиев, Александър Карагюлев, а Спас Лепавцев е помилван.
Истинските извършители на атентата са Наум Тюфекчиев, Димитър Ризов, Кръстьо Ножаров, Михаил Ставрев (Хальо) и Никола и Денчо Тюфекчиеви.
Христо Белчев е роден през 1857 г. в град Търново. Завършва Търновското класно училище (1869 г.) и гимназия в Загреб (1872-1876 г.). Като ученик той публикува стихове на хърватски език. Учи около година в Загребския университет и след това прекъсва следването.
След връщането си в България Христо Белчев работи като чиновник в Севлиево, Търново и София (1878-1881 г.).
След това заминава в чужбина и завършва икономика в Париж (1881-1884 г.) като стипендиант на българското правителство. От 1885 до 1890 г. той е чиновник в Министерството на финансите, като заема длъжностите главен ревизор и главен секретар.
На 14 ноември 1890 г. Христо Белчев става министър на финансите
в правителството на Стефан Стамболов, съставено главно от представители на Народнолибералната (Стамболова) партия.
По това време Христо Белчев е женен за една от красавиците по онова време поетесата Мара Белчева, чието неголямо по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската „женска“ поезия.
През 1905 г. поетът Пенчо Славейков публикува част от творчеството на Христо Белчев в книгата „Избрани съчинения“ с обширен предговор (препечатан и в „Мисъл“).
Като поет Христо Белчев използва псевдонима Чебел.
