Със 116 гласа “За” (от които 50 на ГЕРБ-СДС, 48 на ПП-ДБ, 18 на ДПС), 44 гласа “Против” (от които един от ГЕРБ-СДС, 32 на “Възраждане” и 11 на “Има такъв народ”), 10 гласа “Въздържал се” (от които 9 от “БСП за България” и един от “ГЕРБ-СДС“) депутатите приеха на първо четене предложения от Министерския съвет законопроект за промени в Закона за българите, живеещи извън Република България.
С тях се създава Съвет за координация на политиките, насочени към нашите сънародници, намиращи се извън пределите на страната. Този новосъздаден орган, който ще функционира успоредно с вече установения със закон Национален съвет за българите, живеещи извън Република България, ще бъде председателстван от министър-председателя или от определен от него представител на кабинета. Членове на този съвет ще бъдат министрите на външните работи, на правосъдието, на културата, на труда и социалната политика, на вътрешните работи, на образованието, на електронното управление. Негов член ще бъде и директорът на Изпълнителната агенция за българите в чужбина.
Създаването на новата структура е подкрепено със становище само от една организация – на Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи “Родолюбец”.
Най-вероятната причина затова е, че в мотивите към законопроекта от Министерския съвет посочват, че създаването на съвета няма да окаже въздействие върху държавния бюджет, а в изказаните мнения от страна на депутатите по време на обсъждането му един от водещите аргументи бе, че има достатъчно много структури, които отговарят за българите в чужбина, а реално парите в подкрепа на техните дейности са твърде малко.
Павела Митова от “Има такъв народ” посочи, че с новата структура има риск от дублиране на функциите. Тя уточни, че още през 2000 г. със Закона за българите, живеещи извън България, е конституирано създаването на Национален съвет. Неговите членове би трябвало да бъдат избирани от диаспората ни. Той обаче така и не бил създаден вече повече от 20 години. Ето защо тя разкритикува вносителите на законопроекта, че вместо да организират избори за Националния съвет, създават паралелна структура.
Костадин Костадинов от “Възраждане” коментира, че по принцип Агенцията за българите в чужбина изпълнява функциите, които се очаква, че ще поеме Националният съвет за българите, живеещи извън България. Ето защо при предварителни обсъждания той поставил въпроса дали в Агенцията си вършат работата. Но не получил отговор.
Кристиан Вигенин от “БСП за България” също разкритикува създаването на Националния съвет, но с друг мотив. По думите му такъв координационен механизъм се създава не с промени в законодателството, а с решение на Министерския съвет. От друга страна той предложи въпросният съвет да бъде включен в списъка на регулаторите, чийто състав предстои да се определи по силата на споразумението за управление между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.
Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС посочи, че проблем при политиките за българите в чужбина не е толкова липсата на координация, колкото факта, че няма институционална инициатива и няма бюджет. Той даде конкретен пример – през последните две години бюджетът за българските училища зад граница изобщо не е бил увеличаван. По отношение на институционалната инициатива той посочи, че през 2009 г. имало 50 самосъздали се неделни училища като организации на местните общности. За десет години те станали 350 и то не само благодарение на усилията на родителите и учителите, но и поради факта, че били подкрепени от Министерството на образованието, което приело нормативен акт и преразпределило малко бюджет за тях.
В края на дискусиите Любен Дилов-син от ГЕРБ-СДС постави въпроса дали не е време да се използват дебатите по законопроекта, за да се помисли за създаване на министерство на българите в чужбина. От една страна диаспората ни вече е достатъчно голяма, а освен това и историческите места, населени с българи, далеч не са малко.
