Спестяваш 10-15 минути за попълване на документи, но ти замразяват 1 млн. лева като гаранция?

гаранция

Не сме съгласни фирмите да спестят 10-15 минути за попълване на документи, но в същото време да им бъдат замразени по сметката като гаранция 1 млн. лева в продължение на една година. По този начин ще се ограничи конкуренцията и малките фирми ще трябва да излязат от пазара.

Това обяви депутатът Румен Гечев от “БСП за България” по време на обсъжданията на първо четене в пленарната зала на промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, предложени от депутати от “Продължаваме промяната” – “Демократична България”, начело с бившия министър на електронното управление – Божидар Божанов.

В действителност между намаляването на административната тежест и гаранцията от 1 млн. лева няма пряка връзка. Със законодателните промени се предвижда да не се налагат незабавни обезщетителни мерки по чл. 121а от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, ако съответната фирма е направило безусловна гаранция в полза на НАП в размер на 1 млн. лева.

Припомняме, че чл. 121а от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се отнася до така нареченото предварително обезпечаване при фискален контрол. По силата на този текст в закона при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск органът по приходите може да поиска от публичния изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за данъци, които биха възникнали, в размер не по-малко от 30 на сто от пазарната стойност на стоката в общо пет случая. Сред тези случаи са несъответствие между посоченото в документите или в предварително декларираните данни за превоза на стоката и установеното при проверката вид и/или количество на стоката; неявяване на водача на транспортното средство или на получателя/купувача на стоката на мястото на получаването/разтоварването й; неспазване на реда за предварително деклариране на данни за превоза на стока.

Във връзка с тази безусловна гаранция над 10 браншови организации предлагат размерът й да бъде не повече от 200 000 лева, тъй като сумата от 1 млн. лева е прекомерно голяма и би създала условия за неравнопоставеност. Причината – само най-големите фирми биха могли да си позволят да отделят подобни средства за обезпечение, а останалите ще бъдат лишени от средства за инвестиции в развитието им.

Въпреки тези резерви, изразени от бизнеса, предлаганите законодателни промени бяха приети на първо четене със 126 гласа “За”, два – “Против” и 19 – “Въздържал се”.

Очаква се, сумата да се прецизира между първо и второ четене, тъй като за това настояха и Румен Гечев от “БСП за България” и Димо Дренчев от “Възраждане”. Иначе приетите промени се очаква да имат благоприятен ефект – предвид вече изградената техническа възможност, бюджетните разпоредители по-лесно и по-бързо ще обменят информация.

Ще се улесни и уреждането на отношенията между публичния взискател и публичния изпълнител, какъвто е Националната агенция за приходите. Така, благодарение на по-добрата информация, се очаква и да се увеличи събираемостта на приходите.

Не на последно място, заради промените, които се предвиждат в отношенията между разпоредителите с бюджета – на първо, второ и трето равнище и по-конкретно тяхното взаимодействие с фирми – изпълнители, включително по обществени поръчки, НАП ще има информация какви пари от бюджета постъпват в частни фирми, какви задължения те имат и дали си ги плащат. Това ще подобри данъчната дисциплина и съответно ще гарантира приходите на бюджета.

Така основният проблем остава размерът на банковата гаранция, а по-малкият – вече въведените безумни изисквания в новите разпоредби за фискален контрол върху стоки с висок фискален риск, приети миналия юли със Закона за бюджета. Между тях и банковата гаранция има връзка.

Вносителите на сега приетите законодателни промени са отбелязали следното: Във връзка с фискалния контрол върху стоки с висок фискален риск се предлага въвеждане на правна възможност лицата предварително да предоставят обща банкова гаранция в размер на не по-малко от 1 млн. лева. По този начин се очаква да се намали административната тежест върху клиентите на НАП чрез съкращаване на времето, необходимо за извършване на контролните действия или проверки спрямо движението на стоките във висок фискален риск при получаване, разтоварване и освобождаване на превозваните стоки.

Вече споменатите над 10 браншови организации са използвали случая с обсъжданите промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, за да изпратят становище , с което да призоват за премахването на безумните изисквания. То е подписано от асоциациите на месопреработвателите, на млекопреработвателите, на производителите на безалкохолните напитки, на производителите на рибни продукти “БГ ФИШ”, от Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, от Националната асоциация на млекопреработвателите, от Националната лозаро-винарска камара, от сдружението „Храни и напитки България“, от сдружението на производителите на масла и маслопродукти, от “Спиритс България” – Асоциацията на производителите, от вносителите и търговците на спиртни напитки в България, включително и от четири съюза – на пивоварите, на преработвателите на плодове и зеленчуци, на поизводителите на захар и захарни продукти и на птицевъдите в България.

Всички тези организации настояват да отпаднат две основни изисквания – стоките да се декларират преди започване на натоварването на транспортното средство и задължението да се посочва точният „час на доставка“. Те са категорични, че досегашният опит от прилагането на режима през изминалите месеци е доказал, че подобно конкретизиране на практика е невъзможно и представлява само една допълнителна административна тежест без никаква полза.

Всъщност вероятно полза има и тя е за НАП, тъй като по информация на браншовите организации много от задължените лица (доставчици, продавачи, получатели, купувачи) вече имат издаден минимум един акт за установяване на нарушение на новите правила за фискален контрол. И причината, както става ясно от исканията на браншовите организации, е разбираема – тези нови правила са неприложими към реалния процес на производство и доставка на стоки и дори при най-добро желание не могат да бъдат изпълнени.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст