От повече от месец в дигиталните платформи може да гледате филма “Двойно сляпо проучване” (Double Blind) на Йън Хънт–Дъфи. Това е ирландски трилър, който обаче не може да се справи с амбициозната цел на своите създатели – да предизвика страх и ужас. Той е такава скука, че на зрителите, за разлика от страдащите от безсъние жертви на монополите, ще им се доспи страшно.
Още преди началните надписи безжалостна ръка в ръкавица измъква от клетка бяла лабораторна мишка: сладичка, с опашчица, мустачки, розово носле. Прас, и главата на мишлето е отсечена от минатюрна гилотина. След това може изобщо да не гледате филма. Същината на предстоящата история е формулирана по най-добрия начин.
Седмина младежи са съгласяват да станат също такива опитни мишки на фармацевтична компания със зловещото и едва ли типично за индустрия, декларираща своя хуманизъм, название „Блекууд” – дори само названието би трябвало да породи опасения у „мишките”. Обаче не е породило и те, настанили се в стерилните лабораторни помещения, започнали да гълтат някакви загадъчни хапчета.
Чисто теоретично, ако авторите на филма обрисуват дадена затворена общност, за всеки от членовете ѝ би трябвало да се намери поне някаква ярка краска. Но краските на Йън Хънт–Дъфи не просто са бледи – те просто не стигат за всички главни герои.
Клер (Мили Брейди) е нещо като бездомница, която завижда на лабораторните мишки, които поне имат покрив над главата си и храна. Част от обещаните за участието в експеримента невероятни тридесет хиляди евро тя би искала да похарчи, за да си наеме жилище, а останалите – да пропилее.
Елисън (Аби Фиц) е дърдорана и веселячка, която непрекъснато ходи подир съквартирантката си Клер. Бодипозитивистката Ванеса е израснала в сектантско семейство и затова е атеистка. Амир (Акшай Кумар) е завършил някакво не кой знае какво, но все пак медицинско образование. Друг младеж мечтае с полученото възнаграждение да замине за Индия и да се разтвори в праната. За останалите двама участници в експеримента просто няма какво да се каже.
И с тези безцветни или просто безлики хора зрителите ще трябва да прекарат затворени час и половина. Време е да се заразят с клаустрофобия, ако не я надвие инсомнията. Изпитанието е още по-тягостно поради това, че цялото развитие на сценария е ясно много преди авторите да екранизират поредната глава от хипотетичния учебник ”Как да заснемем филм на ужасите и при това да не изплашим никого”.
От самото начало е ясно, че таблетките, с които тъпче клиентите си доктор Бърг (Полиана Макинтош), са, меко казано, далеч не безопасни. Това, че те лишават „мишките” от сън, не е най-лошото. Тяхната имунна система се срива, а мозъкът им заприличва я на прегорял компютър, я на автомобил със запалил се двигател. Освен това те не могат да не спят, въпреки че ако го направят, това ще им е за последен път – заспиването е смъртно опасно.
Хора, а вас какво ви учудва? Да не би да не сте запознати с теориите на заговора? Не сте ли чели какво пишат заклетите теоретици на конспирацията че цялата „биг фарма” е обсебена от една-единствена – ако и неизвестна нито на науката, нито на здравия смисъл – цел: намаляването на човечеството?
Също така от самото начало е ясно, че сред изследваните индивиди има вътрешен предател. Е, може би не съвсем предател, но за такъв ще го сметнат колегите му по нещастие. И ще го подложат, както се подразбира от само себе си, на жестока екзекуция. Старо като света е описанието на затворената общност, самоизтребваща се в търсенето на жертвен агнец.
Това, че човекът е зъл, хората отдавна си го знаят: дали на зрителите не можеше да се каже нещо по-ново?
Скуката във филма не може да се разнообрази дори от трогателно старомодните специални ефекти – кръв, която се лее от носа, ушите и очите на жертвите на експеримента; пяната от устата и епилептичните гърчове; мяркащите се в безсънното бълнуване черни портали; металният прът на самозатварящата се врата на лабораторията, пронизващ корема на доктор Берг.
Изобщо за никого, ама за никого не ни е жал. Освен за мишката от пролога, но и за нея не ни е жал кой знае колко, признават с намигване кинокритици.
