Главният изпълнителен директор на най-големия европейски производител на боеприпаси “Райнметал” Армин Папергер призова европейските лидери да обмислят инсталирането на въздушна система за отбрана с малък обсег, подобна на израелския “Железен купол”. Коментарите на Папергер идват точно когато държавите от Европейския съюз качват разходите за отбрана заради растящата заплаха от Русия и за да изпълнят ангажиментите си към НАТО. Железният купол на Израел има обхват от 70 км и се използва от 2011-а за прихващане на ракети с малък обсег.
В края на 2022-а германският канцлер Олаф Шолц обяви инициативата “Европейски въздушен щит” като форма за създаване на европейска въздушна и противоректна система за отбрана със съвместно закупуване на оборудване. Тя е подкрепена от 21 държави и вбеси французите, които я оценяват като стратегически неясна и зле замислена защото пренебрегва вече създадени в Европа откбранителни системи като френско-италианската SAMP/T.
“Райнметал” обяви през февруари, че е продал своята сиестема за въздушна отбрана с малък обсег Skyranger 30 на германските въоръжени сили за 600 млн. евро. Тя може да бъде използвана включително и срещу дронове.
Междувременно, публикуван през уикенда анализ на германския германският институт за икономически проучвания IFO констатира, че европейските държави, членуващи в НАТО, трябва да намерят 56 млрд. евро, за да изпълнят целевите изисквания на алианса за разходи за отбрана от 2% от БВП. Все пак, този недостиг е намалял двойно през последното десетилетие, допълват авторите. Анализът на експертите показва, че повечето страни от Европейския съюз с най-голям дефицит към НАТО, включително Италия, Испания и Белгия, са и с едни от най-високите равнища на публични дългове и бюджетни дефицити в Европа.
Заключенията на IFO са лоша новина за европейските партньори на военния блок, особено на фона на периодично повтарящите се коментира на бившия президент на Съединените щати и кандидат за нов президентски мандат от републиканската партия Доналд Тръмп, че защита трябва да получават само онези, които са изпълнили 2-процентното изискване. Натискът върху тях се засили след нахлуването на Русия в Украйна, съвпаднало с периода на нисък растеж и висока инфлация и с последвалото затягане на паричната дисциплина.
Икономистите смятат, че изоставащите ще се справят трудно със запълването на дупката на разходите за НАТО.
С най-голям недостиг е Германия, която през 2023-а е похарчила за отбрана с 14 млрд. евро по-малко от необходимите 2% от БВП, пресмята IFO. Следващите по големина дефицити са на Испания -11 млрд. евро, Италия – 10.8 млрд. евро и Белгия – 4.6 млрд. евро. Триото е сред шестте държави от ЕС с публичен дълг над 100% от БВП през миналата година. Италия е и с доста значителен дефицит от 7.2% от БВП, който се очаква да надхвърли 9% през 2024-а. Белгия обаче е преполовила коригирания си съобразно инфлацията недостиг към НАТО през миналото десетилетие и планира да го запълни изцяло през тази година.
“Държавите с високи дългови равнища и лихвени разходи нямат особени възможности за набиране на нов дълг, така че единствената им възможност е да орежят разходите в други области”, посочват икономистите на IFO. И допълват, че това не е лесна задача, защото Германия се опита да ореже субсидиите за дизел на селските стопани и те излязоха на масови протести.
Говорителят на държавния департамент на Съединените щати Матю Милър отбеляза напредък в усилията на ЕС да организира всичките членове на НАТО да достигнат прага от 2% от БВП. Вашингтон отдавна настоява пред Европа да харчи повече за собствената си отбрана. През миналата година две трети от похарчените от военния блок 1.2 трлн. евро са осигурени от Вашингтон – над двойно повече от похарчените общо 361 млрд. евро от членовете на ЕС, Великобритания и Норвегия.
Новите фискални правила на ЕС, които трябва да се прилагат от идната година, ще изискват повече бюджетни съкращения, за да могат държавите да достигнат дефицити от 3% от БВП и публични задължения от 60% от БВП. Повече от 10 страни от блока вероятно ще са над лимитите на дефицита и вероятно ще бъдат санкционирани от Европейската комисия.
По време на преговорите, приключили през 2023-а обаче, Полша, Балтийските републики и Италия, успяха да договорят по-благоприятни условия за третиране на разходите за отбрана при новите правила. И Брюксел ще смята военните разходи като смекчаващ фактор когато отчита годишните дефицити. В случая с Полша, която през 2024-а ще задели за отбрана 4% от БВП – най-много от страните, членуващи в НАТО – и по този начин ще надхвърли фискалните лимити на ЕС, вероятно ще получи по-снизходителна оценка на бюджета си. Италия пък, чийто публичен дълг беше над 140% от БВП през 2023-а, трудно ще достигне натовските разходи за отбрана, ако няма специални изключения.
Генералният секретар на военния блок Йенс Столтенберг обяви, че разходите за отбрана на две трети от членовете на НАТО ще достигнат 2% от БВП през тази година срещу едва три през 2014-а.
Държавите от еврозоната ще удвоят разходите си за отбрана от 150 млрд. евро през 2021-а до 320 млрд. евро през 2026-а, по оценка на консултантската компания за икономически изследвания Pantheon Macroeconomics, което ще добави 0.2% – 0.3% към слабия растеж.
Анкета за НАТО показва ниска обществена подкрепа за увеличение на разходите за отбрана. Например, само 28% от италианците смятат, че страната им трябва да харчи повече за военни цели, а 62% държат на запазване или на намаление на разходите.
Въпреки че централата на военния блок е в Белгия, страната е харчила за отбрана само 1.21% от БВП през 2023-а – един от най-ниските коефициенти на алианса. Испания не е много по-добре с 1.24%, а Италия е с 1.47 процента. Ако се изключат седемте европейски държави, поели ангажимент да достигнат натовските 2% от БВП през тази година, включително и новият член – Швеция, европейският дефицит ще е 35 млрд. евро, пресмятат експертите на IFO.
