Открай време по нашите земи управлява бай Ганьо. Няма значение дали е учен или прост, дали е пътувал в чужбина или не, на коя партия или идеали служи, той е все на власт. Дори преди да влезе в политиката да е бил човек с потенциал, овърти ли се в политическия ни живот, рязко влиза в кожата на Алековия герой. Хем си мени кожата, хем нрава си.
Да си припомним откровенията на бай Ганьо:
„Тури ме в която щеш околия и ми кажи когото щеш да ти избера. Едно магаре тури за кандидат, и магарето ще ти избера“;
„Аферим бе, бай Величков! Виж, тъй те харесвам. Защо да мамим младото поколение, нека си открием картите. Идеали! Бошлаф! Личното наше земно доволство – ето идеала, който трябва да преследваме. Аз се радвам, че ти постигна вече тази истина. И заслужава ли този подъл народ да се трепим за него!“;
„И едните, и другите са маскари!… Ама какво да сториш? Не се рита срещу ръжена!… Търговийка, предприятийца, процеси имам в съдилищата – не може.
Не си ли с тях – спукана ти е работата!
Па и мене нали ми се иска – я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи“;
„Народа, в когото ти вярваш, е роб, казвам ти, роб. Робуването е за него блаженство, тиранията благодеяние, роболепието геройство, презрителното хъркане отгоре – музика! Без помощ, без съвет, съкрушен и разкъсан външно и вътрешно, ето го на, една печална, от бури разсипана останка от стари времена… Има ли кой да го съживи, да го повлече подире си? – Идеали? – Суета – вятър…“
Освен наглост и политическо хамелеонство, събирателният образ на Бай Ганьо е мнителен и е изградил у себе си презумпция, че всички искат да го крадат и използват. Затова е в постоянно напрежение – за мускалите си, които крие дисагите, че някой може да му ги задигне.
Същият цирк са опитите за съставяне на второто ротационно правителство. Уж преговарят от сутрин до вечер, а все по-зле става.
От първата дума в сутрешния блок до последната в късните новини
те се ругаят взаимно и се обвиняват,
че провалят бъдещето на страната.
През час съобщават ту че са се договорили, ту че отиваме на избори. Ако и управляваха с подобна енергия, цена нямаше да имат и щяха да си седят във властта до второ пришествие.
В сряда (20 март) партньорите в (не)коалиционното управление дадоха знак, че са готови да подновят преговорите за ротационно правителство с първия управленски мандат.
Това се случи часове, след като на 19 март (вторник) номинираната от ГЕРБ за премиер Мария Габриел предложи на президента проект на Министерски съвет, а “Продължаваме промяната – Демократична България”
оттегли номинираните в него свои представители.
Едно, че нямали подписано споразумение, второ – че имената не били съгласувани, и трето – защото самите номинирани никой не ги бил питал искат ли или не искат.
ПП-ДБ обявиха, че са разочаровани от поведението на Мария Габриел, а финансовият министър Асен Василев дори я нарече “най-новото красиво лице на мафията”.
В отговор, Мария Габриел заяви, че чака извинение от ПП-ДБ, а лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов даде да се разбере, че извинението е първото условие, за да се върнат отново на масата на преговорите.
Явно до последно
широката публика ще бъде оставена да тъне в неведение
и да си мисли, че само делбата на министерски постове и регулаторни органи е причината за разлома в (не)коалицията.
За капак обаче довчерашните колеги – вместо да разсеят мъглата около себе си – започнаха да се обвиняват кой е по-близък с ДПС и защо това е вредно за българската демокрация. Нищо, че до оня ден и двете страни активно използват подкрепата на партията на Доган.
За да бъде още по-трагикомичен рисунъка на тъжната ни политическа действителност, лидерът на “Възраждане” Костадин Костадинов очаквано лисна една чаша бензин в огъня с пророчеството, че пред България имало три „единствени“ варианта –
избори, преврат или революция!
Обади се и лидерът на БСП Корнелия Нинова, която оцени ситуацията като “нормален край на един ненормален сговор” и отсъди: „Тези хора ги събра страха и алчността. Облякоха този сговор в евроатлантически целофан, който се скъса!“
Ненормален сговор и евроатлантически целофан, но когато беше министър на икономиката и индустрията в правителство на ПП-ДБ, „червената фурия“ пееше съвсем друга песен.
На пресконференция в сряда сутринта Борисов каза, че „Път назад има, но той минава през извинение за обидите“.
Това се отнася с пълна сила и за българския избирател, на когото партиите от сглобката трябва да се извинят, че го подлагат на това мъчение от дни да слуша врели-некипели.