Според едни, новият нормативен акт нарушава Конституцията, според други обаче той може да помогне за създаването на по-прозрачна, по-отговорна и по-ефективна система за разпределяне на Държавния поземлен фонд.
Промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които бяха приети на първо четене от Народното събрание и предвиждат нов ред за разпределение на пасища мери и ливади от Държавния и общинския поземлен фонд, далеч не беше посрещнат еднозначно от земеделските организации.
Още при приемането му от Парламентарната комисия по земеделието, храните и горите, част от измененията в норматива, внесен от ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната – Демократична България“ , които касаят
сключването на доброволните споразумения за комасирано ползване
на земеделската земя (чл. 37в), разбуниха духовете.
В проектозакона е предложено споразумението между ползвателите да влиза в сила, когато е подписано от не по-малко от 2/3 от ползвателите и при условие, че обхваща не по-малко от 2/3 от площта в съответното землище. За останалата 1/3 от ползвателите, които не са подписали споразумението, се изготвя служебно разпределение на масивите.
Именно тези текстове бяха оспорени от Българската асоциация на собствениците на земеделска земя. Тогава техният представител Мирослав Каракашев заяви, че
тези предложения за промяна в закона са противоконституционни.
Той атакува текста в частта, в която проекта предвижда до 1/3 от едно землище и частните имоти в него да могат да се разпределят административно на земеделци, които нито са собственици, нито са сключили договор за ползване със собствениците на тези имоти. Каракашев беше категоричен, че това означава, че стопаните няма да могат да упражняват правото си на собственост.
Председателят на комисията и бивш земеделски министър Десислава Танева обаче не се съгласи с него и отхвърли обвинението за нарушение на конституционни права.
„Земеделската земя е природен ресурс и трябва да се обработва, за да се поддържа в добро състояние. Това не е панелен апартамент, това не е паметник на културата”, контрира тя.
От Националната асоциация на зърнопроизводителите пък изказаха мнение, че законопроекта може да помогне за създаването на по-прозрачна, по-отговорна и по-ефективна система за разпределяне на Държавния поземлен фонд, за приоритизиране на чувствителните сектори и за постигане на равенство между земеделските производители.
На практика измененията в Закона предвиждат земите от Държавния поземлен фонд да се отдават под наем или аренда чрез търг на местни физически и юридически лица и кооперации, регистрирани на територията на общината по местонахождение на имотите.
Предвидено и
търговете да се провеждат в две сесии
До участие в първата ще се допускат местни земеделски стопани, които предходните три години са работили в чувствителните сектори като отглеждане на зеленчуци, трайни насаждения, едногодишни полски и многогодишни фуражни култури, както и производители, които са сертифицирани за биологично производство.
Размерът на площите, за които ще могат да кандидатстват и да сключват договори, ще близък до размера на използваните през предходните години площи, но не повече от 300 декара.
По време на втората тръжна сесия ще могат да се включват и други земеделски производители, които работят на територията на общината.
Законопроектът предвижда задължението на ползвателите
до 30 юни да предоставят за регистриране в общинските служби по земеделие,
договори за наем и аренда, с които ще участват в процедурата за уедрено ползване на нивите, чрез създаване на масиви за ползване.
Вносителите на проектозакона предлагат и промяна на условията и реда
за отдаване под наем без търг на пасищата, мерите и ливадите
от държавния и общинския поземлен фонд на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни.
Според залегналите в него текстовете , имотите ще се разпределят съобразно броя и вида на животните, в зависимост от притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади.
Разпределението да се извършва от съвместна комисия,
в чийто състав ще влизат кметът на населеното място, кметският наместник или оправомощени от тях длъжности лица, както и представители на Общинската администрация, Общинската служба по земеделие, Областна дирекция за земеделие и Областната дирекция по безопасност на храните, предлагат вносителите, които са от три парламентарни групи.
Имотите ще се разпределят според броя и вида на регистрираните животни. Предвидено е първо да се разпределят пасища, мери и ливади в землището, в което е регистриран животновъдния обект.
Министърът на земеделието и храните ще съгласува предложените от областните дирекции „Земеделие” списъци със свободните пасища, мери и ливади от държавния поземлен фонд, които ще се отдават под наем. Тези списъци ще бъдат публикувани в сайтовете на “съответните” общини и областни дирекции в срок до 1 март.
Пасищата, мерите и ливадите се разпределят
между стопаните, които имат регистрирани животновъдни обекти
в съответното землище според броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни, в зависимост от притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади. Но… не повече от 15 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и/или до 30 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета категория.
На животновъдите, които отглеждат говеда за производство на месо и животни от автохтонни породи и/или биологично сертифицирани говеда/биволи за мляко или месо, както и овце или кози се разпределят до 20 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и до 40 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета категория.
Стопаните ще подават заявление до общинската служба по земеделие по местонахождението на животновъдния обект, в срок до 10 март всяка година. Заявлението ще бъде по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните, и ще важи за следващата календарна година.
Разпределянето на терените ще се прави въз основа на
официална справка от Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ)
за всички, регистрирани в Интегрираната информационна система към 1 февруари на текущата година. По-конкретно – става дума за животновъдните обекти, регистрирани по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, в които се отглеждат постоянно или целогодишно пасищни селскостопански животни.
Изключение правят животновъдните обекти, в които за периода от 15 ноември до 15 март не се отглеждат животни, собственици или ползватели на регистрирани животновъдни обекти, пасищни селскостопански животни в животновъдните обекти.
Тази справка ще се утвърждава със заповед на изпълнителния директор на БАБХ и ще бъде публикувана в сайта на агенцията. Разпределението на пасища, мери и ливади ще се прави
от комисия за всяко землище на територията на общината,
определена със съвместна заповед до 20 март.
Тя ще изготвя списък, в който ще се посочват допуснатите до конкурса стопани. Този списък ще трябва да се обяви до 30 март, а до 20 април ще трябва да е определена необходимата площ за всеки правоимащ.
При разпределение на имотите ще се спазва точно определената последователност.
Първи ще бъдат собственици или ползватели на животновъдни обекти, регистрирани в съответното землище, отглеждащи биологично сертифицирани животни и имащи биологично сертифицирани площи.
Втори – собственици или ползватели на животновъдни обекти, регистрирани в съответното землище, ползвали съответните имоти по договори с изтекъл срок.
Трети – собственици или ползватели на животновъдни обекти, регистрирани в съответното землище.
Четвърти – собственици или ползватели на животновъдни обекти, съседни на имоти от държавния и общинския поземлен фонд, независимо от землището, в което се намират имотите.
Предвидено е при недостиг на имоти, разпределението да се извършва последователно в съседното землище, община и област.
Комисията съставя протокол за окончателното разпределение на имотите в срок до 20 май всяка година. Той може да се обжалва по отношение на площта на имотите в 14-дневен срок пред районния съд. Обжалването обаче няма да спира изпълнението на протокола, освен ако съдът разпореди друго.
Минималният срок на договорите ще бъде пет години.
Пасищата, мерите и ливадите, които остават свободни след разпределението, може да се отдават под наем на търг за една календарна година само на собствениците на пасищни селскостопански животни регистрирани в интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните.
