Със 128 гласа “Против” (51 на ГЕРБ-СДС, 25 на ДПС, 34 на “Възраждане”, 12 на “БСП за България” и един глас на независимите), 56 гласа “Въздържал се” (48 на ПП-ДБ и 8 на ГЕРБ-СДС) и само 15 – “За” (11 на ИТН, 2 от ГЕРБ-СДС, един от ПП-ДБ и един от ДПС) парламентът не прие отчета на СЕМ за 2022 година.
Председателят на комисията по култура и медии – Тома Биков от “ГЕРБ-СДС” поясни, че в хода на дискусията по отчета и разменените реплики между депутатите за него вече е ясно, че проблемът за регулацията на медиите не е в СЕМ, а в парламента.
Той упрекна народните представители, че нямат концепция какъв орган да е СЕМ – дали да е прекалено активен, да цензурира и да е рупор на истината, или да е технически орган, който санкционира само порнографско съдържание в определени часови пояси.
Биков съжали, че обсъждането на проблемите не е навлязло в дълбочина, като обърна внимание на думите на председателя на СЕМ – Соня Момчилова, че тяхната структура е недофинансирана – имат недостатъчен щат и ниски заплати – а от тях се иска да свършат огромна работа.
Той информира колегите си от останалите парламентарни групи, че има готов Закон за радиото и телевизията и той има потенциал да разреши поставените проблеми. Затова изрази надежда, че ако 49-ият парламент продължи да работи, би могло да се постигне консенсусно решение по проблемите на регулатора.
В хода на дебатите по отчета Момчилова обърна внимание, че СЕМ е подписал меморандум с НАП, с който са обединили усилия за осъществяване на съвместно сътрудничество в областта на рекламата на хазартни игри и благодарение на това вече се водят 12 дела.
Тя добави и че в СЕМ са организирали кръгла маса на тема “Търговското слово за хазарт в медийните услуги и услугите на платформите за споделяне на видеоклипове”, в резултат на която разпространителите на хазартните игри са взели решение да се самоограничат.
Момчилова обяви, че в СЕМ следят за влиянието на медиите и по последни проучвания те са в състояние на свободно падане. Именно с това тя оправда и трудното им регулиране.
Любен Дилов-син от ГЕРБ-СДС я попита дали може да предложи на депутатите варианти за законодателни промени, които биха подобрили работата на СЕМ, на което тя отговори, че в конкретния случай се обсъжда отчета на регулатора за 2022 г. и тя не е подготвена за поставения й въпрос.
Мирослава Петрова от ПП-ДБ атакува приемането на отчета на СЕМ, посочвайки, че поведението на председателя на регулатора било неприемливо. Тя разкритикува коментари на Соня Момчилова по повод журналистическо разследване как мигранти стават жертви на насилие по българските граници, и изказани съмнения по случая “Буча”.
Тези критики провокираха ответна реакция от страна на “Има такъв народ”, които припомниха на ПП-ДБ, че изпратеният от тях член на СЕМ – Пролет Велкова – защитавала педофилията. В доказателство Тошко Йорданов цитира конкретен коментар, направен от Велкова преди години. Станислав Балабанов от ИТН пък припомни на ПП-ДБ, че с тяхно решение Народното събрание заседава в сградата на партийния дом, където журналистите нямат свободния достъп до депутатите, който са имали преди.
Иван Ченчев от “БСП за България” пък постави въпроса кога СЕМ ще се поинтересува от финансирането на печатни издания като вестник “Българска армия”. Момчилова обясни, че това предстои да се случи – с Акта за свободата на медиите, който предвижда и регулация за вестниците. Тя добави, че на срещи в Брюксел се опитала да обясни, че в България ще има сериозен отпор срещу подобна мярка, но не срещнала разбиране.
Момчилова бе категорична, че в основата на така популярната днес медийна грамотност най-важното е човек да се научи на критично мислене, а когато той получава само един тип информация и не чува неща, които не му харесват, става обект на “промиване на мозъци”.
