Депутатите гласуваха споразумението със САЩ за изграждане на нова мощност на АЕЦ „Козлодуй“
Парламентът гласува ратифицирането на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество по Проекта за изграждане на ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ и Ядрената програма за граждански цели на Република България, подписано в София на 12 февруари 2024 година.
Това стана със 161 гласа “За” (65 от ГЕРБ-СДС, 52 от “Продължаваме промяната” -“Демократична България”, 33 от ДПС, 11 от “Има такъв народ”), 56 гласа “Против” (два – от “Продължаваме промяната”, 33 от “Възраждане”, 17 от “БСП за България” и четиримата независими депутати), и три гласа “Въздържал се” (депутати от “Продължаваме промяната” – “Демократична България”).
Натаниъл Копси е новият посланик на Великобритания в България
Натаниъл Копси е назначен за посланик на Обединеното кралство в България, съобщиха от британските служби.
Копси ще встъпи в длъжност като представител на крал Чарлз Трети у нас през август 2024 година.
Натаниъл Копси владее българския език.
Потреблението на суров петрол надхвърля очакванията и пикът му ще е след 2030-а
Светът консумира суров петрол повече от всякога и търсенето надвърля прогнозите за поредна година, което повдига въпроси кога световното потребление ще достигне върховото си равнище. Непресъхващата жажда за черно злато подхранва растящата увереност в сектора на главните изпълнителни директори на водещите световни петролни компании на проведената през седмицата тазгодишна конференция CERAWeek на “Стандард енд Пуърс глоубъл” в енертийната столица на Съединените щати – Хюстън. Въпреки все по-широкото използване на електрически превозни средства и на възобновяеми енергийни източници, много участници в годишния енергиен форум, които се изказват по време на сесиите или в кулоарите ред медиите, посочват, че очакват потреблението на горивото да нараства още дълги години. А това би било сериозен удар върху надеждите за постигане на целевите параметри за декарбонизация на глобалното стопанство.
Вашингтон настоява Киев да спре атаките срещу руски рафинерии
Съединените щати са поискали от Украйна да не атакува руската енергийна инфраструктура защото ударите с дронове заплашват да повишат цените на суровия петрол на световните пазари и да предизвикат отговор от Москва, твърдят запознати с въпроса лица. Предупрежденията на Вашингтон били изпратени на високопоставени представители в украинската Служба за държавна сигурност и в Дирекцията за военно разузнаване, съобщили още добре информираните източници за “Файненшъл таймс”. И двата разузнавателни органа разширяват собствените си програми за използване на дронове за удари срещу руски цели по суша, море и въздух след разпореденото от Кремъл нахлуване в Украйна.
Едно от лицата твърди, че Белият дом ставал все по-недоволен от наглите атаки на украински дронове, извадили от строя рафинерии, терминали и хранилища на територията на Западна Русия, нанасяйки щети на капацитета й за производство на черно злато. Русия остава един от най-важните износители на енергия въпреки западните санкции на петролния и газовия й сектор.
Навигатори през опасните датски протоци са отказали 20 танкера от руския сенчест флот
Петролни танкери, заподозрени че помагат на Русия да избягва западните санкции, са започнали рутинно да отказват услугите на навигатори, които да ги превеждат през опасните протоци, свързващи Балтийско със Северно море, увеличавайки риска от петролни разливи. От началото на януари поне 20 плавателни съда, превозващи руско черно злато, са отказали да качат на борда експерти, познаващи протоците, става ясно от изтекла информация, която са прочели “Файненшъл таймс” и датската медийна и изследователска група Danwatch. Пилотите осигурява Дания, за да помогнат за безопасно преминаване през датските протоци, които са тесни, плитки и трудни за маневриране без експертни познания. В началото на март петролен танкер е участвал в лек сблъсък в тези води на път към Русия, изостряйки вниманието към рисковете, произтичащи от т. нар. “сенчеста флота”, с която Москва заобикаля въведените санкции на петролния й износ.
Председателят на профсъюза на датските навигатори Микаел Педерсен обяснява, че преди въвеждането на санкциите срещу Москва заради нахлуването в Украйна през 2022-а, всички кораби са били “отговорни”. Докато “днес те по правило са на около 20 години, вероятно незастраховани, със зле обучени екипажи, зле поддържани и в повечето случаи плават без пилот”. Само три от 20-е плавателни съда, отказали навигатори, са били застраховани от признати западни застрахователни фирми.
