Навигатори през опасните датски протоци са отказали 20 танкера от руския сенчест флот

20 танкера от руския сенчест флот са отказали навигатори през датските протоци

Петролни танкери, заподозрени че помагат на Русия да избягва западните санкции, са започнали рутинно да отказват услугите на навигатори, които да ги превеждат през опасните протоци, свързващи Балтийско със Северно море, увеличавайки риска от петролни разливи. От началото на януари поне 20 плавателни съда, превозващи руско черно злато, са отказали да качат на борда експерти, познаващи протоците, става ясно от изтекла информация, която са прочели “Файненшъл таймс” и датската медийна и изследователска група Danwatch. Пилотите осигурява Дания, за да помогнат за безопасно преминаване през датските протоци, които са тесни, плитки и трудни за маневриране без експертни познания. В началото на март петролен танкер е участвал в лек сблъсък в тези води на път към Русия, изостряйки вниманието към рисковете, произтичащи от т. нар. “сенчеста флота”, с която Москва заобикаля въведените санкции на петролния й износ.

Председателят на профсъюза на датските навигатори Микаел Педерсен обяснява, че преди въвеждането на санкциите срещу Москва заради нахлуването в Украйна през 2022-а, всички кораби са били “отговорни”. Докато “днес те по правило са на около 20 години, вероятно незастраховани, със зле обучени екипажи, зле поддържани и в повечето случаи плават без пилот”. Само три от 20-е плавателни съда, отказали навигатори, са били застраховани от признати западни застрахователни фирми.

Дания отдавна осигурява специалисти в областта на морската навигация, познаващи добре тесните канали, пясъчните плитчини и силните течения в датските протоци, на всеки голям кораб, превозващ петрол или други опасни товари, за да се предотвратят екологични катастрофи. Датските пилоти твърдят, че голям брой танкери, трънспортиращи руско черно злато са отказали услугите им през последните четири месеца. Идентифицираните от “Файненшъл таймс” и Danwatch 20 плавателни съда са превозвали общо около 10 млн. барела петрол, по данни на Kpler. Ред доклади пък съобщават за множество инциденти със свързани със Русия кораби, отказали да приемат пилоти на борда и за капитани, които не разбират или не изпълняват инструкции и не отговарят на въпроси при радиовръзки.

Лидерът на датската Социално-либерална партия Мартин Лидегард описва рисковете като “цъкащ часовников механизъм на бомба”. Той пояснява, че “датските води са уязвими, тесни и плитки и тези танкери плават много близо до бреговете”, което, освен че може да предизвика бедствие, е и “огромен икономически риск за Дания”. Лидегард смята, че правителството трябва да предприеме извънреден контрол на застрахователните полици и да прецени дали има опция да спира плавателните съдове.

В края на миналата година Европейският съюз обсъди възможността Дания да инспектира и, ако се налага, да блокира преминаването на танкери, превозващи руски петрол без западни застраховки, през водите й съобразно законодателството, разрешаващо на държавите да проверяват плавателни съдове, за които се опасяват, че са заплаха за околната среда. Всяко подобно стълкновение със свързани с Русия танкери обаче би било доста спорно и рискува да бъде определено от Москва като блокада от членове на НАТО, защото всичките държави от Балтийско море без руската са част от военния алианс.

Международната морска организация – специализиран орган на ООН, който регулира световното корабоплаване, посочва, че всички плавателни съдове “трябва да прилагат утвърдените стандарти и най-добри практики”, включително да използват навигационни услуги в датските протоци, и настоява крайбрежните държави да са бдителни. Лидегард пък смята, че датското правителство трябва да направи ползването на пилоти задължително. Датските морски власти вече обявиха, че ще поискат полицията да разследва празния петролен танкер “Андромеда стар”, който в началото на март се блъсна в друг плавателен съд на юг от Копентхаген на път към Русия. При инцидента няма ранени или разливи на гориво.

Корабите имат право да преминават през крайбрежните води на друга държава по силата на “законен преход”, въпреки че има известни ограничения, ако присъствието им представлява сериозна заплаха за околната среда или сигурността. Конвенцията на ООН по морско право позволява на държавите да “образуват производства, включително и да задържат плавателен съд”, ако има “ясни обективни доказателства”, че той застрашава крайбрежието със сериозни поражения.

Русия разчита все повече на сенчеста флота за превоз на черното й злато след като държавите от Г-7 определиха ценови таван от 60 щ. долара за барел на суровия й петрол. По-голяма част руския петролен износ вече е пренасочен към Азия, но грубо 60% от общия корабен експорт на страната все още тръгва от балтийските пристанища преди да премине през датските протоци, за да достигне до Северно море.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст