Православната църква отбелязва Тодоровден или т.нар. Конски Великден. По традиция празникът се пада винаги в събота – Тодорова събота, на първата седмица от Великия пост. На този празник обикновено се организират надбягвания с коне – кушии.
Почитта към св. Теодор е засвидетелствана още в ранните векове. По време на гоненията на християните император Юлиан Отстъпник (332-363 г.) продължавал да иска връщането на езичеството. Знаейки, че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, той решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Юлиан наредил на градоначалника на Константинопол да напръска тайно с кръв от езически жертвоприношения всички постни храни на пазара, така че християните, макар и без да знаят това, да се осквернят и да бъдат подиграни.
Св. Теодор Тирон се явил на патриарх Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник. Заръчал му също да предупреди християните да не вземат храна от пазара през тази седмица. Предупредени своевременно, християните се хранили с варено жито (коливо). Юлиан разбрал, че замисълът му е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена от езичниците стока на пазара.
Според поверието, Свети Теодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бог да измоли лято. Когато пристига, Свети Теодор слиза от коня и забожда маждрака си (копието си), а после влиза при Бога, за да го помоли да прати лято на земята.
На Тодоровден празнуват хората с имена:
Тодор, Тодорка, Тодора, Теодор, Теодора, Тошо, Божидар, Божидара, Божанка, Даринка, Божо, Доре, Дарчо, Дора, Дорка и Дарка, Юлиян, Юлияна,Тея, Теа.
Тодоров ден се нарича още Тудорица. Отбелязва се с тържествено почитане на коня с бурните кушии (надбягване с коне). При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой.
Жените размесват и раздават помежду си обредни хлябове като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на атрактивното конно състезание – кушията. Победителят в нея се награждава – конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода. Обредната трапеза за празника включва пита с мая, супа от гъби и „тудоровска леща“.
