На извънредно заседание утре
Народното събрание ще разисква и ще гласува заявлението на Мария Габриел, с което тя се отказва от кандидатурата си за министър-председател
и от това да предлага структура и състав на Министерски съвет.
Какво съдържа заявлението на Мария Габриел и какво следва, ако то бъде подкрепено в пленарната зала:
В заявлението си Мария Габриел отбелязва, че договореният “ротационен” модел на упражняване на изпълнителната власт в мандата на 49-ото Народно събрание, е предполагал ротация на премиера и заместника му в предвидима и безспорна процедура. Допълнително по време на преговорите е споделено разбиране за баланса на политическата отговорност в споделено управление и механизъм на вземане на решения, които да са с обективна коалиционна тежест на партньорите. Мария Габриел подчертава още, че “координираният отказ със заявения и нежелание за участие на 11 министри от кабинета „Денков-Габриел“ и липсата на съгласие по време на последвалите преговори, обезсмисля процедурата по избирането на министър-председател и състав на правителство. Така, по думите ѝ на практика „развитието на конституционната процедура не може да приключи успешно”.
Ако утре заявлението ѝ за отказ получи подкрепа в пленарната зала, ще се постави началото на следващия етап на конституционната процедура с връчване на мандат за съставяне на правителство на втората по големина парламентарна група ПП-ДБ. Те ще имат седем дни, за да изпълнят мандата или да върнат папката празна. Ако няма изпълнен втори мандат, президентът ще реши на коя парламентарна група да връчи третия мандат. Ако и той се окаже неуспешен, държавният глава ще издаде указ за насрочване на предсрочни избори.
Съгласно най-новите промени в Конституцията обаче освен процедурата с мандатите президентът Румен Радев трябва да проведе и консултации преди сформирането на служебен кабинет. Така предсрочните избори не трябва да се проведат по-късно от два месеца след приключването и на тази процедура. Това поставя под въпрос дали ще има време, за да се насрочат избори две в едно на 9 юни – за Европейски парламент и предсрочни парламентарни. Най-новите промени в Конституцията предвиждат още Народното събрание да не се разпуска от президента, а да продължи да работи до избор на нов редовен кабинет.
Държавният глава има ограничени правомощия и по състава на служебен кабинет. Той само ще може да избира служебен министър-председател измежду председателя на Народното събрание, управителя на БНБ или подуправителите, председателя на Сметната палата или заместник-председателите, омбудсмана или заместниците му. Посоченият за служебен премиер трябва да избере министрите, а президентът трябва да издаде указ. В началото на месеца държавният глава Румен Радев отново критикува промените в конституцията по назначаване на служебен кабинет, които, според него, размиват отговорността.
„В случая ми е много лесно, отварям Конституцията, чета възможностите, посочвам и карам по ред, по домовата книга. Тук вече идва въпросът за отговорността – кой носи отговорност, не е ясно“, посочи той.
