Защо протестите на европейските фермери не спират?

пропести

Частичните отстъпки, които направи Европейската комисия, за да спре фермерските протести, не свършиха работа, защото в недоволните земеделци насрочиха за вторник (26 март) пореден масов протест в Брюксел. След 1 и 26 февруари, това ще е третата демонстрация на местните фермери в белгийската столица от началото на годината.

По същото това време, земеделските министри се събират на неформално заседание по земеделие, за да обсъдят актуалното състояние на пазара на селскостопански стоки и бъдещето на общата земеделска политика на ЕС. Този път обаче еврочиновниците са избрали срещата да се проведе в град Брюж, за да не бъдат блокирани от недоволните фермери.

Мнозина европейски политици вече попитаха

какво още искат фермерите, след като Брюксел се ангажира с доста от исканията им?

Ябълката на раздора, заради която започнаха големите протести бяха евтиния внос на селскостопански храни от Украйна, които влизат на европейските пазари без мита, без да отговорят на същите стандарти и без да са “преживели” свръхрегулациите на Брюксел, свързани със Зелената сделка.  Затова преди седмица – на 20 март, преговарящите от Съвета на ЕС и Европейския парламент постигнаха съгласие за възстановяване на европейските мита върху големи количества украински стоки – яйца, птиче месо и захар, царевица, овес, грис и мед.

В бъдеще трябва да има

определени безмитни квоти за тези стоки,

след изчерпването на които ще се плащат мита.

Земеделските производители настояват и за справедливи изкупни цени на тяхната продукция, и за край на споразуменията за свободна търговия. Сред опасенията на фермерите, че политиките за опазване на околната среда и намаляването на помощите от системата за земеделски субсидии ще ги докарат до фалит.

Земеделските министри вече обещаха да положат повече усилия

за намаляване на бюрокрацията и за увеличаване на помощите,

но това не успокои протестиращите, защото те искат дългосрочен ангажимент. Аргументът им е, че плановете за инвестиране на огромни суми от общия бюджет за отбрана не бива да се случва за сметка на производството на храна.

Ако тези масови фермерски протести се бяха случили преди една или две години, отзвукът в Брюксел щеше да е съвсем различен. Вероятно щяха да им изпратят дълго писмо в типичния административен стил, който често нищо не казва, че проблемът им ще бъде разгледан, но сега се действа по други приоритети.

Протестното движение се зароди

в хода на кампанията на политическите партии

за общоевропейските избори между 6 и 9 юни.

Ходът се оказа успешен, защото – каквото и да е отношението на евроинституциите към фермерите, те очакват от тях и от семействата им да гласуват.

Не случайно бе отложено и влизането в сила на предложението за ограничаване на някои пестициди, което беше смислено и полезно за всички европейци. Това бе крайно лицемерен ход, защото ЕК избра лесния вариант да се откаже от акцентите в уж водещата си зелена политика. Вместо, например, заедно с фермерите да потърси компромис, който да е приемлив и за двете страни.

През юни миналата година Русия обяви решението си да сложи край на Черноморската инициатива за зърното, която осигуряваше безопасен износ от три украински пристанища. По данни на Комисията към юли 2023 г. по Черноморската инициатива са били

изнесени почти 33 милиона тона зърно и други хранителни продукти.

Почти 50% от товара се падат на царевицата – зърното, най-силно засегнато от блокирането в украинските зърнохранилища в началото на войната и трябваше да бъде преместено бързо, за да се освободи място за пшеницата от лятната реколта. Част от тези селскостопански продукти попаднаха в страните на първа линия, сред които и България, понижиха цените и застрашиха поминъка на местните фермери.

Земеделските министри от Полша, Чехия, Литва, Латвия и Естония  пък настояха за забрана на вноса на зърно в ЕС от Русия и Беларус. Според тях

притокът на руски внос оказва натиск върху вътрешния пазар на ЕС

и пряко се конкурира с производството на фермерите. Те подчертаха, че Русия използва печалбите от износа на зърно, за да финансира продължаващата си агресия в Украйна.

По официални данни ЕС е внесъл 1.53 милиона тона руско зърно за 437.5 милиона евро през 2023 г. Миналия месец Латвия едностранно забрани вноса на храни от Русия и Беларус, включително тези, пристигащи през трети страни. През март полският премиер Доналд Туск също призова ЕС да наложи „пълни“ санкции върху вноса на храни и селскостопански продукти от Русия и Беларус.

Каквито и обещания да бъдат дадени на фермерите от Брюксел, те със сигурност ще са временни, а проблемите ще бъдат оставени за решаване от бъдещите ръководители на евроинституциите. 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли парламентарните избори от 27 октомври да бъдат касирани?

Подкаст