Тероризмът възниква в много региони поради бедност и основна липса на ресурси като вода, каза Леонардо Сантос Симао, специален представител на генералния секретар на ООН за Западна Африка и Сахел.
Според него за противодействието на тероризма е необходимо преди всичко да се борим с бедността. „Всички необходими условия за борба с бедността трябва да бъдат събрани, обединени във всяка от тези страни, за да се подобрят условията на живот на населението. Тогава тероризмът няма да има плодородна почва за набиране на хора“, отбелязва той.
Специалният представител на генералния секретар на ООН обръща внимание на факта, че хората са тласкани да вземат оръжие, включително от климатичната ситуация, което води до намаляване на природните ресурси, по-специално на питейната вода. “А водата е ключова. Така че намаляващите доставки на вода и липсата на капацитет на правителството да осигури вода на хората изостря конфликтите в общностите. Между тези, които имат вода, и тези, които нямат, те са принудени да отидат и да я вземат от други. Това създава конфликти“, коментира Леонардо Сантос Симао.
Той подчертава, че
оръжията са много лесни за получаване в Сахел
и местните общности сега се въоръжават, за да защитят интересите си в борбата за ресурси. “Освен това има овчари, които идват с животните си. Една част от годината са на едно място, другата част отиват на други места, за да търсят пасища и вода. Затова там, където няма достатъчно вода, възникват конфликти между фермери и овчари Всичко това заедно създава условия за тероризъм“, добавя Леонардо Сантос Симао.
Специалният представител посочи още, че
бедността е била причина за няколко военни преврати в страни от региона
през последните няколко години. Населението в някои африкански държави е силно недоволно от липсата на икономически и социален напредък. „Много малко държави могат да осигурят основни нужди за цялото население, като чиста питейна вода, основно здравеопазване и образование. Ситуацията не се променя от избори на избори. Това създава не само недоволство, но и враждебност между населението и правителствата“, обяснява Симао.
В тази връзка местните жители имат усещането, че
правителствата не правят достатъчно, за да разрешат проблемите им.
В резултат на това те се чувстват изоставени от властите и „вярват, че това ги води към бедност“. “По този начин бедността е една от основните причини за това, което се случва. А бедността е свързана и с неправилното функциониране на институциите, държавните агенции, които трябваше да предоставят тези стоки и услуги. Това не се случва”, заключава Леонардо Сантос Симао.
Сахел (на арабски сахил, бряг или граница на Сахара) е природна област в Африка между Сахара на север и по-плодородния район на юг, познат като природна област Судан (да не се бърка със страната със същото име). Районът е известен още като Субсахарска Африка.
Тази дълга около 3900 км, широка от 320 до 480 км и с площ около 4 млн. km² ивица се простира на териториите на държавите Сенегал, Мавритания, Мали, Буркина Фасо, Нигер, Нигерия, Чад, Судан и Еритрея. Тя е заета от полупустинни и опустинени савани. Границите на Сахел през различните години ту се разширяват, ту се свиват в зависимост от количеството на валежите (от 100-350 мм на север до 300-600 мм на юг). Дъждовният период е през летните месеци и продължава през различните години от две до три седмици до три месеца, като почти 80-90% от влагата се изпарява. Има силна връзка между количеството дъжд, паднало в Сахел и завишената ураганна активност в Атлантика.
Най-важните фактори, ограничаващи продуктивността в Сахел, са водата и плодородието на почвите. Почвите в Сахел са с високо съдържание на киселинност (което се изразява в отравяне на растенията с алуминий) и са бедни на азот и фосфат. В северната част на зоната преобладава разредената полупустинна растителност (пустинна трева, бодливи храсти и ниски дървета, предимно акация). Местото население се занимава предимно с номадско животновъдство, като се отглеждат едър рогат добитък, овце, кози. В южната част на региона господстват бодливите редки гори, палми (дум, роние), баобаби. Заедно с номадското население има и уседнало такова отглеждащо просо, фъстъци и др.
