Заседанието на парламента днес (29 март) започна с включването на проект на решение, с което ще се възложи на министъра на енергетиката Румен Радев – БЕХ АД да не разпределя дивидент на печалбата на БЕХ АД за финансовата 2023 година. Депутатите приеха предложението на народните представители от ГЕРБ-СДС, начело с Теменужка Петкова, Жечо Станков, Александър Ненков, Росица Кирова и Мария Белова.
След това депутатът от ГЕРБ-СДС Даниел Митов изчете декларация, посветена на 20-годишнината на страната ни в НАТО – на днешната дата – 29 март – България е получила статут на пълноправен член на Организацията на Северноатлантическия договор.
Митов започна с думите, че годишнината е повод не само за отбелязване, но и момент за дълбоко размишление върху извървяния път и върху обстановката за сигурност. Той подчерта, че днешната дата е пример за политиците как да постигат национални цели и как политическите партии от целия спектър могат при ясно осъзнат национален интерес и фокусирани усилия да поддържат дневен ред в българското общество, което да доведе до успех, независимо от смяната на правителства и парламенти.
Той припомни, че този дневен ред включвал редица реформи – политически и технологични, желани и болезнени – някои от които продължават и до днес.
“Много често се забравя, че членството в ЕС, както нашето, така и на останалите страни в бившата съветска сфера на влияние, нямаше да са възможни без ясните гаранции за сигурност и стабилност, които осигурява членството в НАТО“, отбеляза Митов.
Той припомни, че разпадът на СССР през 1991 г. създал геополитически вакуум в Източна Европа. В същото време добави, че по онова време е имало колебания на една част от западните политически лидери за това дали приемането на нови страни членки би било подходяща идея към онзи момент, в който западът трябвало тепърва да формира отношенията си с новосъздадената Руска федерация.
По-късно започнали дебати дали НАТО изобщо има каквото и да било основание да продължава да съществува след провала на комунистическия експеримент.
Във връзка с тези дискусии Митов подчерта, че до голяма степен страните от Източна Европа – в това число и България към онзи момент дали причина за съществуване на НАТО – те дали нова енергия на Алианса да преформатира целите си и да префокусира усилията си.
От формална гледна точка процесите през 90-е години може и да са изглеждали като разширяване на НАТО, но всъщност са били бягство на източноевропейците от руската сфера на влияние в посока свободните и демократични общества.
Според Митов това е бил “изход” – в библейския смисъл и гаранция за народите от Източна Европа, че когато руският реваншизъм и имперският апетит се възродят, то тези народи ще имат гаранции за сигурността си под чадъра на колективната отбрана на най-мощния отбранителен съюз в човешката история.
След това Митов засегна събитията през последните години – особено след пълномащабната агресия на Русия срещу Украйна – които по думите му са доказателство за правилността на източноевропейската упоритост да преследва членство в Алианса.
Той посочи, че трябва да се отдаде дължимото на онези западни лидери, които са видели бъдещото разширяване на НАТО не като очертаване на нови разделителни линии, а по-скоро като възможност за заличаване на стари.
“Създаването на Съвета – НАТО – Русия беше опит да се основе рамка и архитектура за сигурност в Европа, която да стане общ дом. Колкото и добронамерени да бяха тези усилия, за съжаление, те катастрофираха във възроденото желание на Русия отново да се разпорежда със съдбите и териториите на своите съседи с цената на хиляди убити и инвалидизирани – както украинци, така и руски граждани“, посочи Митов.
Той продължи, че агресията на Русия е довела до нова, съвсем свежа вълна на разширяване, имайки предвид как Швеция и Финландия прекъснали дългата си традиция на неутралитет и се присъединили пълноценно към Алианса.
“Добавената им стойност в тази ситуация е безценна”, продължи Митов и добави, че и положението на България в черноморския регион също е безценно и стратегическо – нещо, което я прави жизненоважна част от механизма на регионалната сигурност.
В края на декларацията си Митов подчерта, че жиивеем във времена, в които ясно трябва да различаваме добро от зло, правилно от неправилно и припомни думите на писателя от унгарско-еврейски произход Ели Визел, че винаги трябва да вземаме страна, защото неутралитетът винаги помага на насилника и никога на жертвата.
Освен това цитира и думите на президента Кенеди, че всеки трябва да знае, че САЩ ще платят всяка цена – ще понесат всяко бреме, ще посрещнат всяка трудност, ще подкрепят всеки приятел и ще се противопоставят на всеки враг, за да гарантират оцеляването и успеха на свободата.