Сравнението дава най-точна оценка на разликата в стандартите. Докато в България започва голямото умуване кой да ни стане служебен премиер, Долната камара на френския парламент одобри в четвъртък (28 март) закон, който забранява дискриминирането на хора според прическата.
Така хората с раста плитки, афро масури, пънк гребени, голи кубета с по три косъма около ушите и всякакви други фризьорски хрумвания – независимо от формата, цвета и “текстурата” на косата – получават законодателна закрила от неравностойно третиране.
Да си мечтае човек за такива проблеми… От друга страна обаче, следвайки принципа за общото нещастие, което успокоява, направо си е прекрасно да осъзнаем, че не сме най-смешните хора в Европа.
Либералите и консерваторите в Европейския съюз станаха с пъти по-либерални и по-консервативни преди евроизборите през юни и се чудят какво да измислят, за да привлекат избиратели. Понякога избират доста странни начини.
Френският случай е доста показателен, защото в началото на този месец финансовият министър Брюно льо Мер съобщи, че след финализиране на отчетите бюджетният дефицит на публичния сектор през 2023 г. вероятно ще бъде по-голям от очакваното.
Както изглежда,
извънредните бюджетни съкращения в страната
през февруари – с цел запазване на плановете за намаляване на дефицита, вероятно няма да са последните, а правителството ще има затруднения да постигне баланс между нуждите и реалността. Моментът за нови съкращения едва ли можеше да бъде по-лош, тъй като през следващите три месеца предстои преодоляването на три препятствия – ежегодният преглед на бюджета от Европейския съюз, актуализиране на рейтингите и изборите за Европейски парламент, на които френската крайна десница вероятно ще се представи добре.
На този фон, френските политици
от седмица коментират ползите от закона за прическите.
Чернокожият депутат от френския карибски остров Гваделупа, който е вносител на закона – Оливие Серва, обясни, че новата мярка ще помогне на жертвите на дискриминация на работното място и извън него, да изразят себе си и да спечелят съдебни дела. Той цитира проучване от 2023 г., правено по поръчка на “Юнилевър”, според което две от три чернокожи жени в САЩ сменят прическата си, когато отиват на интервю за работа и че косата на чернокожите жени е 2.5 пъти по-вероятно да бъде възприета като непрофесионална.
Според него, другият плюс на закона бил, че
защитава и русите/изрусените жени от сексистка дискриминация.
Така бе сложена точка на вицовете за блондинки.
Срещу новия либерален нормативен акт скочиха консерваторите, които смятат, че проектът е ненужен внос на идеи на Съединените щати.
Фабиен Ди Филипо от консервативната “Републиканците” се подигра на законопроекта и попита “трябва ли утре да очакваме законопроект за дискриминацията срещу плешивите хора, които според мен са недостатъчно представени в реклами на шампоани?”
Аргументът, че
всеки може да изразява себе си както му харесва
е разумен, но в определени граници. Ако отидем на интервю за работа по гащи и с тенджера на главата, не би трябвало да очакваме да топъл прием, нали? Вкъщи и сред близките можем да изглеждаме както си искаме, но каква ли демокрация е, ако натрапваме своите “вкусове” на околните без да ги питаме те какво мислят по въпроса? Всъщност, нали една древна европейска мъдрост гласеше, че
свободата на човека свършва там, откъдето започват носа на съседа му?
Наскоро пътувах с влак, където парното работеше на максимум, а в купето се носеше убийствена миризма (политкоректно казано). Според логиката на френските либерали,най-вероятно трябва да бъде приет и закон за защита от дискриминация на носоглътката, защото “естественият” аромат също е начин за себеутвърждаване. След като индивидите, които смятат къпането със сапун или шампоан за вредно и противоестествено, стават все повече и повече…
Какво да се прави – и след 300 години Алеко Константинов ще е прав: разни хора, разни идеали.
