Със 137 гласа „За“ (58 от ГЕРБ-СДС, 48 от ПП-ДБ, 31 от ДПС), 54 гласа „Против“ (един от ПП-ДБ, 32 от „Възраждане“, 10 от „БСП за България“ и 11 от ИТН) и нито един – „Въздържал се“ депутатите приеха на първо четене промени в три закона, за да решат заплетения казус с потенциалния служебен премиер.
По-конкретно промените, гласувани извънредно на правна комисия, имаха за цел да приведат в съответствие текстовете в Закона за БНБ, Закона за Омбудсмана и Закона за Сметната палата с тези в конституционните изменения в частта им за служебния кабинет.
И в трите закона – и за БНБ, и за омбудсмана и за Сметната палата – трябваше да бъде уточнено, че гуверньорът, омбудсманът и председателят на Сметната палата, както и съответните им заместници, могат да бъдат и служебни премиери, докато упражняват мандата, за който са избрани.
С гласуваните промени бе дадена възможност и въпросното заемане на поста служебен премиер да бъде осъществено в период, в който съответно гуверньорът, омбудсманът, председателят на Сметната палата или техните заместници ползват неплатен годишен отпуск. Така, след освобождаването си, те могат спокойно да продължат мандата, за който са избрани.
По време на дискусиите по законопроекта Петър Петров от „Възраждане“ отбеляза, че в момента вече направен конституционен гаф се решава чрез промени в преходни и заключителни разпореди, което също не е правно издържано. Освен това дори и да не се обърне внимание на този факт, тези промени няма да решат основния конституционен проблем – несъвместимостта на гуверньора на БНБ, омбудсмана и председателят на Сметната палата с длъжността служебен премиер. В крайна сметка, след като те бъдат на поста министър-председател на служебния кабинет, те отново ще се върнат на работа на старата си длъжност.
Освен това Петър Петров обърна внимание, че с днешното си извънредно заседание в правна комисия и вкарването на решението й още същия ден в пленарната зала, депутатите са нарушили Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В него е записано, че правната комисия разглежда законопроектите в законоустановения срок, след като са пристигнали становищата по него. „Никъде няма добавка „Освен ако комисията не реши друго“, обърна внимание депутатът от „Възраждане“. В конкретния случай с внесената извънредна поправка в трите закона – за БНБ, Сметната палата и омбудсмана – е нямало никакво време за изчакване за получаване на становища.
От своя страна Гроздан Караджов от „Има такъв народ“ коментира с учудване колко бързо „разглобката“ се сглобява.
„Появили се на хоризонта нещо противоконституционно – някаква поредна глупост, с която трябва да се оправи проблем, който вие сте създали, разглобената уж сглобка се сглобява за секунди„, посочи Караджов.
Той бе категоричен, че с предложените промени по никакъв начин не се решава казусът с така нареченото съвместяване. По думите му несъвместимостта на заеманата длъжност „министър председател“ се корени в Конституцията на България, а не в трите закона – за БНБ, Сметната палата и омбудсмана.
„Това е все едно някой да го заболи корема и докторът да му отреже едната ръка, единия крак и едното ухо“, обясни Караджов.
Той препоръча на депутатите да прочетат член 113 от Конституцията на България, в който е записано, че членове на Министеския съвет не могат да изпълняват друга държавна служба и да извършват дейност, която е несъвместима с положението на народния представител. Съответно – положението на народния представител е изведено в член 68 от Конституцията. По думите на Караджов е имало възможност някой юрист да намери решение заплетения казус в тези текстове, но и това не е било възможно заради решението на Конституционния съд № 4 от 1993, в което ясно е казано, че на практика всяка държавна публична функция е държавна служба.
Ето защо той бе категоричен, че на основания на Конституцията не е възможно съвместяването на поста на служебния министър-председател с други длъжности. Той добави и че да упражняваш правото си на отпуск е конституционно право, което по никакъв начин не означава преустановяване на заемането на съответната длъжност. Караджов посочи и че това също е описано в решение на Конституционния съд № 18 от 2001 година.
В края на изказването си Караджов помоли депутатите да спрат поредното си безумие и да се потърси друго решение, като например промени, които да отменят направеното досега в частта за служебните кабинети.
Съпартиецът му от „Има такъв народ“ – Тошко Йорданов директно се обърна към Христо Иванов с думите, че призовава бащата на Конституцията да има доблестта да излезе на трибуната и като юрист, без нито една минута стаж в съдебна зала, да обясни какво е предложил.
В крайна сметка след като предложените промени с вносители – депутатите от ГЕРБ -СДС Теменужка Петкова и Анна Йорданова и от ДПС – Йордан Цонев и Хамид Хамид – бяха приети, бе направен опит те да бъдат гласувани още веднага и на второ четене. Поради острата съпротива на опозицията, бе дадена почивка и след нея депутатите взеха решение второто четене да бъде в срок от три дни.
