Димитър Главчев ще прекъсне мандата си като шеф на Сметната палата, докато е служебен премиер. Той няма да излиза в неплатен отпуск, както бе предвидено първоначално.
Управителят, подуправителите на БНБ, председателят на Сметната палата и неговите заместници, омбудсманът и заместниците му ще могат да прекъснат мандата си, в случай че някой от тях бъде избран за служебен министър-председател, прие парламентът чрез гласувани на второ четене промени в Закона за БНБ, които бяха подкрепени от ГЕРБ-СДС, ДПС и „Продължаваме промяната – Демократична България“.
Отпаднаха текстовете, предвиждащи избраният за служебен премиер да излиза в неплатен отпуск за времето, за което е начело на правителството. След приключването на служебното управление, избраният за премиер може да довърши мандата на първоначалната си длъжност.
Поправките имат за цел да решат проблема с несъвместимостта на служебните премиери със заеманите от тях изборни длъжности. Пречките възникнаха с промяната на Конституцията в края на миналата година.
В петък ГЕРБ-СДС и ДПС внесоха предложение, което бе гласувано още същия ден – и в правната комисия, и в пленарната зала. Днес сутринта текстовете бяха приети набързо на второ четене в Комисията по правни въпроси, но с редакционната поправка, касаеща отпадането на възможността за неплатения отпуск.
За трите дни между двете четения бе направено едно редакционно предложение – от председателя на правната комисия Анна Александрова. Тя предложи избраният служебен министър-председател да прекъсва пълномощията си за периода, в който е назначен, като след освобождаването му продължава мандата, за който е избран.
Със заключителните разпоредби на измененията в Закона за БНБ се променят текстовете от Закона за Сметната палата и Закона за омбудсмана, даващи правото за прекъсване на пълномощията на избраните за служебен министър-председател.
Скоростните промени се налагат, тъй като тази седмица предстои кандидатът за служебен премиер да предложи състав на кабинет. Това трябва да се случи в много кратки срокове, за да може предсрочните парламентарни избори да се проведат заедно с тези за Европейски парламент – на 9 юни.
Президентът Румен Радев се спря на председателя на Сметната палата за кандидат за служебен министър-председател от списъка с 10 потенциални кандидати, който бе въведен след последните промени в Конституцията.
Когато управителят на БНБ е назначен за служебен премиер, същият определя свой заместник измежду подуправителите, който да изпълнява неговите правомощия след възлагане. При назначаване на подуправител за служебен министър-председател по негово предложение, Управителният съвет определя негов заместник, който изпълнява правомощията му при негово отсъствие. Управителят и подуправителите не могат да извършват друга дейност, освен преподавателска или като членове на органите на дружества, в които БНБ има участие, или на международни организации във връзка с дейността ѝ, освен ако са назначени за служебен министър-председател, гласят измененията.
При отсъствие или назначаването му за служебен премиер на председателя на Сметната палата, той определя своя заместник. В същите случаи при заместник-председателя, правомощията му се упражняват от другия заместник-председател, определен със заповед на председателя на Сметната палата. Ръководителите на Сметната палата не могат да заемат друга платена длъжност или да извършват друга платена дейност, освен ако са назначени за служебен министър-председател, както и по международни проекти и програми, свързани с дейността на Сметната палата, научна, преподавателска или дейност, регламентирана в Закона за авторското право и сродните му права.
Парламентът прие още, че когато омбудсманът е назначен за служебен министър-председател, неговите правомощия се изпълняват от заместника му. Длъжността на омбудсмана и на заместник-омбудсмана е несъвместима с друга държавна длъжност, длъжност по управление в търговско дружество или юридическо лице с нестопанска цел, както и с членство в политическа партия или синдикална организация, освен ако са назначени за служебен министър-председател.
По време на разискванията в парламента председателят на ПГ на ИТН Тошко Йорданов изтъкна, че измененията са внесени в последния момент, без обсъждане – директно в правната комисия. Той предложи редакционни поправки, които позволяват на избрания за служебен премиер да се върне на поста си, ако все още не е изтекъл мандатът му, както и заместникът, който ще изпълнява функциите му, докато е служебен министър-председател, да се назначава с акт на Народното събрание. Предложенията бяха отхвърлени.
Петър Петров от „Възраждане“ изрази мнение, правомощията на изборни на постове не могат да бъдат временно прекъсвани. Той посочи, че опитите за аналогия с народните представители не са коректни, защото длъжностите, които преди това са заемали депутатите, не са били изборни като тези на председателя на Сметната палата, омбудсмана, управителя и подуправителите на БНБ.
Лидерът на БСП Корнелия Нинова заяви, че предложените поправки не решават изцяло проблема и предложенията на ИТН не ще бъдат подкрепени, тъй като добавянето на нови грешки чрез законодателни промени се отразява отрицателно върху институциите на държавата.
Гроздан Караджов от ИТН коментира, че сегашните поправки не решават напълно проблема, а само донякъде. Той посочи, че ограниченията за дискутираните длъжности са описани в Конституцията. И отбеляза, че се предлага управителят на БНБ например да бъде инсталиран като виновен за всичко, което се случва в управлението на страната, а след това – върнат на поста си, за да символизира силата и контрола върху банковата система на България.
