Държавите от Персийския залив наливат пари в минния сектор

Държавите от Персийския залив наливат пари в минния сектор

Държавите от Персийския залив диверсифицират активно икономиките си извън добива на изкопаеми горива като инвестират в сектора за добив на минерали. В желанието си да намалят зависимостта си от черното злато, те пренасочват петродолари към жизнено важни суровини като промишлена мед, никел и други минерали, които имат изключително приложение в електропроводите, електрическите коли и други области.

Саудитска Арабия – ключов играч в региона на Персийския залив, е предприела сериозни стъпки да развие минния си сектор. Неотдавна страната пусна специална програма в размер на 182 млн. щ. долара за насърчаване на добива на минерали и привличане на инвестиции в неразработени находища от фосфати, злато, мед и боксит. Тази мярка е съгласувана с по-обхватния план за трансформиране на икономиката на кралството, известен като “Визия 2030-а”, целящ да стимулира приходите в бюджета от източници извън добива на суров петрол.

През лятото на 2023-а банкери от “Ротшилд”, работещи за правителството на Замбия, били напът да финализират краткия списък от купувачи на ценната медна мина “Мопани” – застрашен, но рядък актив, чийто бивш собственик е бил гигантът “Гленкор”. Търгът привлякъл оферти за стотици милиони долари от известни имена в минното дело, желаещи да получат достъп до метала с широко приложение в технологиите за чиста енергия.

След като списъкът бил стеснен до китайския Zijin Mining и южноафриканския Sibanye-Stillwater, от нищото изникнал трети кандидат – странна фирма от Обединените арабски емирства, наречена International Resources Holding (IRH). “Родител” на компанията обаче се оказала бизнес империята от 240 млрд. щ. долара “Интърнешънъл холдинг къмпани” на могъщия член на кралското семейство на Абу Даби – шейх Тахнун бин Зайед ал-Нахаян. Оказало се, че той ухажвал от почти две години най-високопоставените членове на правителството на Замбия и до декември 2023-а IRH се съгласила да купи 51% дял в мината за 1.1 млрд. щ. долара.

Сделката за “Мопани” е финализирана в края на март и е поредното доказателство за новите сили, атакуващи минния сектор. Освен ОАЕ, Саудитска Арабия иска минното дело да внася 75 млрд. щ. долара в икономиката й до 2035-а срещу сегашните 17 млрд. долара. Оман е започнал да строи вероятно най-големия в света “зелен” завод за стомана, който ще използва желязна руда от Камерун. А държавният фонд на Катар в момента е вторият по големина акционер на суровинния гигант “Гленкор”.

За богатите на ресурси страни от Африка, Азия и Латинска Америка навлизането на тези средно големи сили на полесражението за важни минерали е добре дошло като алтернатива на десетилетни договори за експлоатация от западния колониализъм или от дългове към Китай. Тези нации смятат, че продажбите на държавите от Залива могат да им помогнат да заобиколят споровете между Съединените щати и Китай за тяхната мед, желязна руда и литий – суровини, от които се нуждаят двете суперсили за електрифицирането на икономиките си.

Арабските инвестиции обаче също крият рискове, предупреждават експерти от бранша. Държавните фондове могат да внесат непрозрачност и да усложнят процесите, докато минните проекти и местните общности се нуждаят от по-голяма отчетност и прозрачност. Въпреки това Вашингтон приветства разширяващата се роля на Залива в минния сектор, защото тя помага за разрушаването на монопола на Китай върху преработката на важните минерали. Вашингтон посредничи активно на инвестициите на саудитците, на емирствата и на катарците в по-рисковите юрисдикции като Конго, на чиято територия се борят да се настанят западни компании, за да изхвърлят китайските конкуренти.

За да постигнат целевите параметри за климата чрез изграждането на слънчеви централи, подмяна на колите с електрически превозни средства и подсилване на електропреносните мрежи, ще са необходими около 4.1 трлн. щ. долара за минни дейности, рафиниране и топене на жизнено важните минерали, пресмята консултантската фирма “Уд Макензи”.

Държавите от Залива прибират годишно по 400 млрд. щ. долара от изкопаеми горива, които в бъдещата епоха без въглеводороди ще излязат от употреба, така че навлизането в минния бранш е логична стъпка. Същевременно, Саудитска Арабия и ОАЕ инвестират ударно в нови технологии и ще им трябва достъп до собствени стабилни доставки на суровини.

Според програмата на саудитския престолонаследник принц Мохамен бин Салман “Визия 2030-а” за модернизиране на икономиката на кралството, добивът и преработката на минерали трябва да станат третият индустриален “стълб”, редом със суровия петрол и природния газ и петрохимикалите. Рияд помпа мускули да експлоатира национални минерални активи, оценени на 2.5 трлн. щ. долара, с помощта на най-големия световен износител на черно злато “Сауди Арамко” и на държавната минна група Ma’aden. Това обаче ще отнеме години, ако не и десетилетие заради липсата на вода в пустинната държава, малкото опитни минни инженери и оскъдните залежи от висококачествени минерални залежи.

За да се справи с този проблем, кралството иска да си осигури мед, желязна руда и никел от чужбина и да ги преработва в страната чрез Manara Minerals – съвместно дружество между Ma’aden и публичния инвестиционен фонд. В замяна на миноритарни инвестиции в утвърдени дейности, управлявани от първокласни компании като “Би Ейч Пи” и “Рио Тинто”, саудитците искат да получават доставки на метали – модел, използван успешно от десетилетия от японски търговски къщи.

Парите на Залива и политическата подкрепа ще помогнат на индустриалните гиганти да правят и по-рискови инвестиции. Например, вторият по големина световен производител на злато “Барик голд”, ухажва Саудитска Арабия и Катар да участват в проект за промишлена мед на стойност 7 млрд. щ. долара в размирна провинция в Западен Пакистан – опасна околна среда, от която мнозинството инвеститори бягат.

Чрез подобни инвестиции Рияд се надява да се позиционира като център на суперрегион, обхващащ Африка, Централна и Южна Азия. През януари саудитците са подписали сделки за разработване на минни проекти в Египет, Русия, Мароко и Демократична република Конго (ДРК). Като използват евтината си енергия те могат да преработват суровините на богатите на залежи, но с оскъдни финанси държави, за да произвеждат стомана или електрически коли за бързо нарастващите пазари, примерно Индия.

Подобна стратегия следват и ОАЕ. Дубай – ключов търговски център за скъпоценни метали, вече има сериозно присъствие в логистичната и пристанищна мрежа на Африка. Дубайската държавна компания DP World има концесия в ДРК, а напоследък и в Дар ес-Салаам, Танзания – важен корабоплавателен възел за мед от Зимбабве и Замбия.

Доколко инвестициите на Залива ще са успех за Замбия и за други богати на суровини държави ще зависи не само от техническата експертиза и от ползите за техните народи и инфраструктура, но и от това, дали Близкият изток ще може да постигне собствените си икономически и стратегически цели. Един от най-големите въпроси за обхвата на навлизането на арабските нации в минния сектор е скоростта, с която работят държавните агенции. Големите политически сделки и регионалното съперничество ще засилят със сигурност активността, но консултанти предупреждават, че страните от Залива, най-вече Саудитска Арабия, са оплетени в бюрократични препирни за стратегията, за контрола и за активите, които трябва да се купят.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст