Защо Борисов иска да спира “Турски поток”, след като е печатницата за пари?
Докато депутатите обсъждаха внесения от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ проект за създаване на временна комисия за изчезналия стратегически документ “Пътна карта за разширение на газопреносната система на България” и за изясняване на обстоятелствата по реализацията на проекта “Турски поток”, Бойко Борисов заяви, че партията му би подкрепила спирането или приватизирането на на “Турски поток”. Само че предложението трябвало да бъде направено не от друг, а от ПП-ДБ…
Доскоро лидерът на ГЕРБ твърдеше, че „Турски поток“, който той нарича – уж името на политкоректността и евроатлантическия ни цивилизационен избор – “Балкански поток“, е “100% наша собственост и е печатница за пари, която всяка година осигурявала на данъкоплатците суми от порядъка на 700-800 милиона лева. Та, ако това е вярно, защо ли Борисов предлага да заровим тази златна мина, която още дълго може да ни прави богати и щастливи?
До кривата круша и обратно
„Разбира се, че ще продължим след изборите. Нека да бъде ясно – ще започнем там, където ги завършихме сега“. Така премиерът в оставка Николай Денков отговори на въпрос дали след изборите ще продължат преговорите между ПП-ДБ и ГЕРБ.
Подобно виждане за перспективите на отношенията между двете коалиции предполага убеденост, че е възможна „Сглобка 2,0“. Такава преценка изразяват не само от ГЕРБ (Мария Габриел, Рая Назарян), но и редица анализатори. Нека се абстрахираме от „точността“ на досегашните прогнози за ротацията и сглобката и да разгледаме по-подробно въпроса възможен ли е техен римейк в ситуацията след предстоящите извънредни избори.
След 4-годишни “родилни мъки”, незаконното леговище на Вълка край Искъро най-сетне падна
Тази седмица лъсна поредното доказателство, че държавата ни отдавна вехне в „прегръдките“ на отбор юнаци, за които беззаконието е норма на поведение. След близо четири години „доказване“ на незаконността на градежите край язовир “Искър“, собственост на небезизвестния Румен Гайтански-Вълка, Столичната община най-сетне пристъпи към събарянето на хотела, построен под формата на… ремонт на работилница!
Въпреки, че още през август 2020 г. в публикацията си „Арогантност и беззаконие в ловно стопанство „Искър“, „БАНКЕРЪ“ осветли случващото се на територията на ловното стопанство, собственик на имота (поне на хартия) и доказа с документи и факти, че строителната вакханлия край “чашата” на язовира гази с войнишки ботуши закона, едва сега столичното кметство успя да направи онова, което законът открай време му разрешава и повелява да направи.
Има риск в плана на “Райфайзен” да купи дял в “Щрабаг” за 1.1 млрд. евро
Шефът на Австрийската национална банка Роберт Холцман коментира, че има “непредвиден риск” в плана на “Райфайзен банк интърнешънъл” да купи дял в австрийската строителна компания “Щрабаг” със средства, които в момента са свързани с Русия. И че единствено “Райфайзен” може да прецени дали си заслужава да поеме подобен риск.
Холцман посочва, че институцията му, чиято политика е съобразена с финансовите санкции срещу Кремъл, смята, че планираната сделка на най-голямата западна банка в Русия не противоречи на санкциите. Но допълва, че нито Съединените щати, нито Европа, нито Австрия могат да дадат гаранции и да благословят трансакцията. Банкерът не пояснява какво точно има предвид под “непредвиден риск”.
ФЕД блокира по-строгите климатични правила за за банките от Уолстрийт
Американските финансови регулатори начело с Федералния резерв са осуетили опит за поставянето на климатичния риск в центъра на глобалните финансови наредби, твърдят запознати с въпроса лица. Европейските централни банкери са настоявали пред Базелския комитет за банков надзор да започне да изисква от кредиторите да разкриват стратегиите си за изпълнение на зелените ангажименти. На срещи при затворени врата официалните представители на Съединените щати са изтъкнали ограничените пълномощия и опасенията си, че Базелският комитет прекрачва границите, допълват източниците.
Разногласията в надзорника, който включва представители на регулаторите и на централните банки по света, за да координират наредбите и надзора на кредиторите, са били изразени особено силно между някои лица от ФЕД и Европейската централна банка, която е страстен привърженик на по-строги климатични изисквания, твърдят добре информираните субекти. Официално потвърждение на твърденията им от цитираните страни няма.
