Бюджетният дефицит на Италия няма да успее да слезе под заложения в Пакта за стабилност и растеж на Европейския съюз таван от 3% от БВП поне до 2026-а, твърдят запознати с въпроса лица. А това може да доведе до по-стриктен контрол от фискалните надзорници на блока на еврото.
Италианският бюджетен недостиг през миналата година е бил 7.2% от БВП заради данъчните облекчения, заложени за ремонтите на жилищата, посочват още добре информираните източници. И на правителството на премиера Джорджа Мелони ще са необходими няколко години, за да върне финансите на страната на устойчива основа. Кабинетът трябва да представи новите си целеви икономически параметри и прогнози на 9 април, като очакванията са финансовото министерство да заложи 1% увеличение на БВП през 2024-а – доста над оценките на икономисти за 0.6% ръст.
По-бързият растеж ще помогне за орязването на дефицита до около 4.4% от БВП през тази година и под 4% през идната, споделят още запознатите с темата лица. Италианският вестник Il Sole 24 Ore съобщи на 3 април за целеви дефицит от 4.3% от БВП през 2024-а.
Министерството на финансите отказа да коментира специфични числа защото изчаква още данни за данъчните отстъпки, субсидиращи “зелените” ремонти на сградите, известни като “супербонус”, които могат да повлияят на изчисленията. Финансовият министър Джанкарло Джорджети не престава да уверява, че публичните финанси на страната остават “абсолютен приоритет”.
Джорджети трябваше да обяснява поредицата от несръчни ревизии на прогнозите за дефицита на Италия откакто през 2022-а оглави финансовото ведомство именно заради въпросните “супербонуси”. Тази политика, въведена от популистката администрация на премиера Джузепе Конте, позволяваше на собствениците на жилища да прибират в дожобевете си допълнителни 10% над сумата, която спестяваха от ремонтите и която бързо излезе от контрол. През последните месеци правителството на Мелони рязко ограничи данъчните отстъпки и въведе таван на максималния размер на спестените суми.
В резултат, Италия ще прекара следващите няколко години в немилост в ЕС заради прекалена задлъжнялост, въпреки че новите правила добавят акцент върху напредъка на страната към постигане на поставените цели. Джорджети сподели на 3 април, че очаква много скоро да бъде потвърдена процедура за нарушения за “наднормените” числа за 2023-а. Въпреки че за нея се знае отдавна, тя ще насочи светлините на прожекторите към Ботуша, който се бори от години с управлението на традиционно гигантския си дълг. Страната обаче има добра компания, защото дузина други стопанства също са на мушката за високи дефицити.
Фискалните наредби на ЕС бяха възстановени в началото на тази година след анулирането им през 2020-а, което се наложи, за да се облекчи извънредното харчене на пари за справяне с пораженията от пандемията от КОВИД-19 и енергийната криза. Блокът ратифицира преразглеждане на правилата, което ще даде по-голяма свобода на страните членки да очертаят фискалния си път навреме за проекто-бяджетите си за 2025-а.
Европейската комисия вече е уведомила държавите от общността, че ще открива наказателни процедури срещу онези членове, които са надхвърлили 3-процентния дефицит през миналата година след като получи окончателните данни от Евростат през този месец. Включените в нея стопанства обаче ще бъдат уведомени едва след изборите за Европейски парламент в началото на юни. Ако те не успеят да постигнат желаните резултати, процедурата, на теория, води до санкции, но поне досега нито една страна не е била наказана въпреки множеството нарушения.
По-големият проблем за италианската управляваща коалиция този път обаче е дали тя ще успее да похарчи разумно парите, преведени от Европейския фонд за възстановяване, чиято целе е да стимулира трайно икономическия й растеж през идните години. Министърът по европейските въпроси Рафаеле Фито коментира, че Италия вероятно няма да приключи някои проекти, нужни за паричните преводи, до крайния им срок през 2026-а, което буди тревога, че по-малкото инвестиции ще означават и по-нисък растеж.
