Кредитът за частния сектор започна възходящо 2024 година

единна приходна агенция кредит

Кредитът за частния сектор започна възходящо 2024 г. и в края на януари се ускори леко, отбелязвайки ръст от 12.3% на годишна база при 12% в края на миналата година. Това отбелязват в месечния си обзор от дирекция „Европейски въпроси и икономически анализи” на Министерството на финансите. Той представя конюнктурен анализ на основните макроикономически показатели.

Заемите за домакинствата бяха основният фактор за по-бързото нарастване на частния кредит.

 Те отчетоха ръст от 16.3% (15.9% в края на декември) при по-високи темпове на растеж както на потребителските, така и на жилищните кредити. Потребителските кредити се увеличиха с 12.6% на годишна база в края на януари в сравнение с 12.3% месец по-рано.

Същевременно, жилищните кредити достигнаха нов най-висок ръст от 21% в сравнение с 20.5%, отчетени в края на декември, и подкрепени от все още рекордно ниските лихвени проценти.

Кредитите за нефинансови предприятия също се ускориха

спрямо декември и нараснаха със 7.2% спрямо януари миналата година, водени от значителни месечни ръстове на овърдрафта и лошите и преструктурирани кредити.

Среднопретеглените лихвени проценти по корпоративни и потребителски кредити се  понижиха през януари – с по 53 и 95 базисни точки съответно до 4.58% и 8.61 на сто. Средната цена на жилищните кредити остана без промяна на ниво 2.59 процента.

Среднопретеглената възвръщаемост на срочните депозити за нефинансови предприятия и домакинства се увеличи с 4 базисни точки до 2.32 процента.

Салдото по консолидираната фискална програма в края на януари 2024 г. бе излишък

в размер на 0.3% от прогнозния БВП на страната. Касовите постъпления се увеличиха със 7.6% спрямо януари миналата година. Това се дължеше на по-високите данъчни приходи, които нараснаха с 11.9 процента. Най-значителен принос имаха постъпилите приходи от косвени данъци, които нараснаха с 22.3%, главно поради големия ръст на внесените акцизи – 78.6 на сто. Това е в резултат на значителните количества тютюневи изделия, освободени за потребление през декември 2023 г. (периодът на облагане), преди влизането в сила на по-високите ставки на акцизите от януари тази година.

Приходите от социалните осигуровки и подоходните данъци също регистрираха двуцифрени растежи съответно от по 13.4% и 18.1 на сто.

Общите разходи по КФП се увеличиха с 9.5% поради по-високите социални разходи и плащания за персонал, докато субсидиите, капиталовите разходи и вноската в бюджета на ЕС намаляха.

Държавният дълг (включително държавногарантирания) възлезе на 20.5%

от прогнозирания БВП на страната. Съотношението на фискалния резерв към прогнозния БВП бе 6.7 процента.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст