След изборите преговорите между ПП-ДБ и ГЕРБ щели да продължат
„Разбира се, че ще продължим след изборите. Нека да бъде ясно – ще започнем там, където ги завършихме сега“. Така премиерът в оставка Николай Денков отговори на въпрос дали след изборите ще продължат преговорите между ПП-ДБ и ГЕРБ.
Подобно виждане за перспективите на отношенията между двете коалиции предполага убеденост, че е възможна „Сглобка 2,0“. Такава преценка изразяват не само от ГЕРБ (Мария Габриел, Рая Назарян), но и редица анализатори. Нека се абстрахираме от „точността“ на досегашните прогнози за ротацията и сглобката и да разгледаме по-подробно въпроса възможен ли е техен римейк в ситуацията след предстоящите извънредни избори.
Преди всичко, „Сглобка 2.0“ има шансове да се случи, само ако
разпределението на силите в следващия парламент
не се отличава съществено от настоящото. Това твърдят привържениците на тезата, че няма смисъл от избори, защото нищо няма да се промени. Само по себе си това твърдение има по-скоро пропаганден характер и не почива на обективен анализ на процесите в обществото и политиката. Ще се променят доста неща – известен ръст на ГЕРБ и „Възраждане“, може би и на ДПС, спад на ПП-ДБ и най-важното – много вероятно е в парламента да попаднат нови формации. Това ще промени не само аритметиката, но и политическата математика. Можем да допуснем, че ще бъде по-трудно съставянето на всякаква коалиция.
На второ място, нужно е да се възпроизведе не само съотношението на силите, но и конфигурацията от причини (вътрешни и външни), довели до сглобяването на „некоалицията“. Ясно е, че за изтеклите девет месеца ГЕРБ и ДПС постигнаха основните си тактически цели и едва ли ще имат интерес от
буквално възпроизвеждане на досегашния модел.
По всичко личи, че външните условия също бързо се променят. Накрая, едва ли ще бъде толкова лесно да бъдат повторно излъгани твърдите привърженици на ГЕРБ и ПП-ДБ, както това стана преди девет месеца.
Нека напомним – една от най-често повтаряните и най-безсрамни лъжи напоследък бе, че „избирателите са решили“ тези две коалиции да управляват заедно. Нищо подобно – избирателите на всяка от тях бяха измамени най-безсрамно от своите лидери и представители, защото преди изборите те се кълняха, че никога няма да се примирят със самото политическо присъствие на опонента си. Едните обещаваха в предизборната си кампания да напъхат другите в затвора (и дори успяха, макар и само за 24 часа). Другите се кълняха, че ако победят, никога повече няма да допуснат тези „некомпетентни измамници“ до властта.
И тъй като в прощалните си изявления Денков и Габриел заявиха, че след изборите „диалогът“ ще стъпи на вече изградената основа, ако наистина се разглежда опцията за повторение на „некоалицията“, то редно е ГЕРБ и ПП-ДБ да обявят изрично в предизборната си кампания, че след изборите отново ще преговарят и ще се стремят към обща програма и съвместно управление. Тогава ще разберем какво точно иска народът.
Трето, и след изборите (вероятно в още по-голяма степен) истинско споразумение между ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ ще бъде принципно невъзможно, защото между първите две и третата има
непреодолим, екзистенциален антагонизъм.
Сглобяването и разглобяването на некоалицията показаха, че участниците не се интересуват от реформи, нито искат да поемат отговорност пред българския народ и дори са готови да пренебрегват указанията на Посолството. Същността на техните, така да ги наречем, отношения, е озлобена борба за власт, в която всяка от страните иска да спечели предимство, за да елиминира другата. Има всички изгледи предизборната кампания да налее допълнителна енергия в този антагонизъм. Сглобката е обречена да бъде това, което вече видяхме.
Четвърто, заявката, че след изборите участниците ще продължат „оттам, докъдето са стигнали“, логично предизвиква въпроса
„А докъде всъщност стигнахте?“
Отговорът е ясен, ако използваме народната поговорка – до под кривата круша. За цялото общество стана ясно, че преговорите за прословутата ротация от самото начало бяха имитация, при която всяка от страните се стараеше да прехвърли на другата вината за падането на правителството и предизвикването на предсрочни избори. Твърдението, че нещо е постигнато и може да играе роля на основа за по-нататъшно движение, е елементарен пропаганден фишек, част от претенциите за „отговорност“ и „конструктивност“, подплатени, разбира се, с „евроатлантическите ценности, които нямат алтернатива“.
Трагикомичният финал на преговорите доказа, че каквото и да беше записано в хипотетичното коалиционно споразумение, всеки опит за постигане на желаните от едната страна резултати щеше да бъде блокиран от другата. Поради това конфликтът е непреодолим и дори вече е все по-трудно да бъде временно приведен в латентна форма.
Сглобкаджиите остават същите,
с познатите нива на интелект, самообладание и способност за многоходово мислене. Затова даже да допуснем, че след изборите ще се опитат отново да се договорят, този път резултатът ще се изчерпи с предложение за капитулация на по-слабата страна. А като отчитаме, че най-вероятно в чувствително по-слаба позиция ще са ПП-ДБ и предвид отмъстителността на Борисов и Пеевски, условията за тази капитулация ще бъдат демонстративно унизителни. Подобно развитие не е невъзможно, но то ще доведе до резултат, който ще бъде качествено различен от сглобката.
Интересно впечатление прави една повтаряна напоследък от различни източници
прогноза за резултатите от изборите,
а именно, че ГЕРБ и ПП-ДБ заедно няма да имат 121 депутата. От друга страна, Бойко Борисов направи категорично заявление, че „и 150 депутати да имаме с ДПС, правителство няма да направим“. Вярно е, че предизборните декларации у нас често са в пълна противоположност на следизборните действия, но се вижда, че политическата математика поставя все по-трудно решими задачи пред досегашните играчи.
Появата на нови пък ще ни изправи пред усложнения на квадрат.