След като в началото на пленарното заседание днес (3 април) Костадинов в специална декларация разкритикува насрочената за по-късно днес дискусия в Софийския университет “Патология на едно честване”, и Тошко Йорданов от “Има такъв народ” също я атакува от трибуната на Народното събрание.
Макар че Йорданов не стигна до крайности да призовава ректора на “Свети Климент Охридски” да се разграничава от дискусията, той обвини участниците в нея в странни грехове, нямащи отношение към техните научни занимания, а именно – не били критикували до момента институционалната политика в Република Северна Македония в посока фалшифициране на историята й. Никой от тях не бил осъдил побоя над Християн Пендиков от Охрид, нито пък палежа на културния клуб “Иван Михайлов” в Битоля. Не били критикували и фалшивия вагон с надпис БДЖ, поставен в мемориалния комплекс на Холокоста в Скопие.
Странни грехове – защото това са все неща, за които е необходима реакция от най-високо държавно ниво, а не от страна на историци, които се занимават с проучването на архивни документи.
Участниците в дискусията от години работят по темата, а освен това имат безспорни постижения – всеки в своята област. Това са икономистът Румен Аврамов, историците Александър Везенков и Стефан Дечев, архивистът Иванка Гезенко, журналистът Еми Барух и философът Стилиян Йотов.
От друга страна Тошко Йорданов цитира каква е позицията на Иван Николов – директор на списание “България – Македония” по повод предстоящата дискусия. Според Николов: Това е пореден опит на една група интелектуалци с хипертрофирано его и нищожен морален компас да заявят на висок глас, че съществуват. Тази група искала да бъде забелязана, възвеличавана и като древния Херострат да извърши своя велик подвиг на разрушение.
Вероятно Николов е толкова критичен към участниците в дискусията, защото има опасения, че тя може да даде повод Северна Македония отново да се активизира в обсъждането на една своя стара идея – да заведе съдебен иск срещу България за финансова компенсация за това, че тя е ликвидирала имуществото на депортираните македонски евреи.
В крайна сметка, в края на изказването си Тошо Йорданов цитира Сами Рафаел – съвременник на драматичните събития от 40-е години на ХХ век, създател на парашутните войски на Израел и седем пъти герой на държавата Израел. Рафаел бил категоричен, че е нагла лъжла твърдението, че България е предала на хитлеристите да бъдат изпратени в лагерите на смъртта 11 734 евреи от Беломорието и Вардарска Македония.
По думите на Рафаел в онези години Айхман и Дюнекер били упълномощени от Хитлер с неограничени права върху окупираните от фелдмаршал Лист територии, и именно те направили всичко по силите си евреите от Вардарска Македония да бъдат депортирани в лагерите на смъртта. “Българските административни органи там нямаха никаква власт над тези всесилни пълномощници на фюрера, но цар Борис III, каквото можа, го стори“, категоричен бил Сами Рафаел.