“Патология на едно честване” – дискусията, която само с обявяването си предизвика реакции в Народното събрание – и от страна на лидера на “Възраждане” Костадин Костадинов, и от страна на Тошко Йорданов от “Има такъв народ”, в крайна сметка не се проведе.
Тя трябваше да се състои на 3 април, в Театралната зала на Софийския университет от 18.00 часа. Икономистът и историк Румен Аврамов трябваше да говори за “Държавата срещу истината”, историкът Александър Везенков – за “Академичния негационизъм”, Стефан Дечев – за депортациите на евреи от Македония през март 1943 г. и тяхното място в българо-македонските отношения (2013-2023 г.), архивистът Иванка Гезенко – за дейността и посланията на инициативните комитети (2003 – 2023 г.) за отбелязване на годишнини от спасяването на евреите в България през 1943 г., журналистът Еми Барух – за “Медии и медиатори: памег и амнезия”, философът – проф. Стилиян Йотов – за “Герои, роби и войници на труд”.
За “БАНКЕРЪ” проф. Йотов уточни, че дискусията се отлага.
Така организаторите на конференцията са искали да спестят срама на потенциалните провокатори, които са очаквали да дойдат на дискусията – срама, че някога са участвали в подобни акции.
При положение, че от най-високата трибуна в държавата – от тази в парламента – политически лидери изразяват възмущението си от темата на дискусията, без изобщо да са се запознали с доводите и аргументите на участващите в нея, лесно можем да предположим как “Театралната зала” на Софийския университет щеше да се препълни с надъхани младежи – тип запалянковци от футболни агитки – готови да скочат на бой на всеки, който се осмелява да твърди неща, различни от техните виждания. Въпросът е дали при такива нагласи може изобщо да се говори за нормална среда, в която историците могат да правят своите изследвания?
Факт е, че средата е странна. През годините спасителите на българските евреи се увеличават постоянно. Проф. Стилиян Йотов обърна внимание пред “БАНКЕРЪ”, че надписът на паметника, издигнат в чест на спасяването на евреите, е бил променян три пъти. От паметната плоча на снимката горе е останал само спомен – на нейно място има друга – “Паметник на спасението”, с друг надпис.
Той започва с думите: “Благодарение на усилията на депутати, водещи фигури в българската православна църква, общественици, интелектуалци и други, през пролетта на 1943 г. бе предотвратена депортацията на повече от 48 000 български евреи в нацистките лагери на смъртта.”
Защо ли е била необходима тази промяна и да се зачеркне първоначалната формулировка (на първата снимка): “Протестът на българската демократична общественост, подкрепен от група народни представители, принуди правителството да отложи депортирането….“?
Отговор на тези и други интересни въпроси щяха да бъдат дадени по време на дискусията “Патология на едно честване”. Оставаме в очакване.
