Швейцария ускорява работата по реформиране на банковото регулиране година след колапса на втория по големина местен банков кредитор “Креди Сюис груп” и делегира повече правомощия на онези органи, които ще прилагат на практика наредбите. Целта е да не се допусне нов мащабен банков инцидент. Правителството трябва да огласи дългоочакваните предложения за правната уредба през идните дни, като те вероятно ще засегнат всичките основни стълбове на банковия надзор – от капиталовите и ликвидни наредби до контрола на банковото управление.
“Ю Би Ес груп”, която бе принудена да погълне “Креди Сюис” и остана единствената швейцарска банка от глобално и национално значение за системата с двойно по-голям размер на активите от БВП на страната, ще бъде следена особено прецизно.
Ключовият елемент е подсилването на банковия надзорник Finma, който не успя да се справи с продължилото с години лошо управление на “Креди Сюис”, застрашило утвърдната от векове национална репутация за финансова стабилност. Изпълнението на задачата беше подсилено през тази седмица с пристигането на Щефан Валтер – ветеран в областта на надзора на европейските банки, прекарал десетилетия рамо до рамо с някои от тях, като германската “Дойче банк”. Той ще е новият главен изпълнителен директор на Finma.
“Не бих нарекъл швейцарските власти беззъби, но някои неща със сигурност трябва да се променят”, коментира професор Иван Венгвилер от Университета в Базел, който ще оглави експертния съвет, създаден да направи предложенията за реформи. Той е убеден, че Finma се нуждае от повече средства, за да е равностоен партньор на банките.
59-годишният Валтер може да се приеме за лицето на промените. Германецът играеше ключова роля в създаването на надзорния орган на Европейската централна банка когато тя започна да контролира кредиторите като част от отговора на кризата на държавния дълг на страните от блока на еврото. Валтер е и бивш генерален секретар на Базелския комитет за банков надзор и старши заместник-директор на клона на Федералния резерв в Ню Йорк – два от най-значимите субекти в света на финансовия контрол.
Той помогна за изграждането на система в ЕЦБ, проверяваща банките за поеманите от тях рискове. Този подход продължава да се прилага и при последните мерки срещу високата задлъжнялост в кредитния бизнес на “Дойче банк”, “БНП Париба” и други институции.
Швейцарците отдавна предпочитат по-консенсусен подход към финансовия надзор отколкото други юрисдикции. Липсата на възможност за налагането на глоби понякога се оправдава с мотив, че това може да разруши корпоративната атмосфера. Тази философия обяснява и сравнително скромния екип на регулатора – по-малко от 600 души работят във Finma за контрол на финансовия есктор, чийто общ персонал надхвърля 230 хил. служители.
Бързо изпарилото се доверие в “Креди Сюис” след поредицата погрешни решения и загуби и сешното й спасяване от “Ю Би Ес”, постави под съмнение този консенсус. И самият Finma се оплака, че въпреки че е идентифицирал загниването в сърцето на “Креди Сюис”, призивите за промяна са били игнорирани.
Правителството, включително финансовото ведомство, Националната банка на Швейцария и Finma са обединени в мнението си за нуждата от промени и разширяване на правомощията на регулатора. И дори банките, в това число “Ю Би Ес”, подкрепят основните части на реформата.
Освен възможността да налага наказания, ключова част от новия подход е т. нар. режим на старшите мениджъри, който ги прави директно отговорни за решенията им. Такава система съществува под различни форми и в други юрисдикции като Великобритания и Хонконг и тя дава възможност на регулаторите да установяват кои са сгрешили.
Швейцария вероятно ще предприеме собствен подход, основан по-скоро на принципи, а не на правила, но за горния режим ще са нужни и специфични изисквания, посочват експерти от сектора. Защото основната цел е да се промени културата на поемането на риск на швейцарските банкери. Този проблем е излязъл наяве в края на миналата година когато е било установено, че “Юлиус Бер груп” – мениджър на лични състояния в световен мащаб, е отпуснал 700 млн. щ. долара на един единствен клиент – фалиралия австрийски имотен матна Рене Бенко.
Вътрешният контрол на банката не е спрял концентрацията на риск, което е наложило отписване на задължения. В резултат, главният изпълнителен директор на “Юлиус Бер” подаде оставка, а председателят на борда Ромео Лахер се извини публично.
Привържниците на режима на старшите мениджъри искат да се засили превантивно чувството им на оговорност. Защото, ако има ясно разписани правила, оторизиращи Finma или одитни фирми да ги държи отговорни, те ще претеглят решенията си по-внимателно.
Има и още един механизъм, който би могъл да влезе в действие – премиите. Сегашното законодателство позволява на регулатора единствено да формулира “указания” колко да получат банкерите, което не е достатъчно. И би трябвало Finma да може да влияе върху решенията за обема на допълнителните възнаграждения в големите банки.
Повече от ясно е, че в светлината на прожекторите ще е “Ю Би Ес” – най-големият мениджър на лични състояния извън Съединените щати, към който вече се предявяват по-високи капиталови и ликвидни изисквания заради огромните му активи. Finma е увеличила броя на служителите, работещи с банковия гигант и планира два стрес-теста на баланса му през тази година. Продължава обаче и дебатът за адекватността на съществуващите наредби за капитала и ликвидността предвид системното значение на кредитора.
През март отношение по темата взе и Националната банка на Швейцария, която поиска преразглеждане на капиталовите правила съобразно големината, както и на ликвидните изисквания. Което увеличава вероятността да се върне т. нар. “Швейцарски финал” – допълнителен слой от капитал и ликвидност и да предизвика сериозен отпор от сектора, ако стане ключова част от промените.
Рязкото повишение на лихвените проценти през миналата година може да помогне за маскирането на някакво заболяване в швейцарската финансова система. Действително, въпреки че една от местните институции от системно значение стигна до ръба на фалита, банките все още заделяха рекордни суми от печалби от кредитиране.
