Погледнати отвън, българските институции едва ли изглеждат добре с хаотичните си и непремислени действия
Конституционната промяна, свързана със служебното правителство беше необходима, за да се ограничи ролята на президента като кадровик на служебните кабинети и да не се превръща самият той в изпълнителна власт – през последните години видяхме едно пряко президентско управление. Проблемът обаче е, че предложените текстове са доста екстравагантни. На практика те са една шарада, ограничителен каталог. И лишават политическата система от гъвкавост при формиране не на обикновена изпълнителна агенция, а на министерски съвет.
Това заяви във видео интервю за СТУДИО БАНКЕРЪ докторът по конституционно право в Института за държавата и правото при БАН Борислав Цеков, председател на Института за модерна политика.
Още от интервюто:
Хвърля ли „политическа сянка“ върху независимостта на Сметната палата номинацията на нейния председател за служебен премиер и дава ли този избор възможност за „политическа интервенция“ в националната одитна институция?
Не е ли конфликт на интереси фактът, че след като напусне поста си на служебен премиер Димитър Главчев ще трябва да одитира себе си и собственото си правителство?
Какво означава на практика терминът „прекратяване на пълномощия“?
Кой е добрият модел за формиране на служебното правителство?
Във всички случаи ли европейското законодателство има върховенство над националните законодателства?
