Зимбабве пуска на 5 април нова валута, която ще бъде гарантирана със златните резерви на страната – последната мярка на правителството на президента Емерсон Мнангагва да се справи с продължаващия от десетилетия паричен хаос. Мнангагва обяви след проверка на трезора на централната банка, че страната му има достатъчни златни наличности, за да подкрепи новата “структурна парична единица” – твърдение, в което мнозинството анализатори не са убедени.
Промяната се прави след ускоряването на срива на зимбабвийския долар през тази година, чиято пазарна оценка се стопи със 75% спрямо базовия щатски долар от началото на 2024-а. Това се случва пет години след като управляващата партия на президента върна обратно местната парична единица, чийто оригинал беше изваден от строя от хиперинфлацията през 2008-а.
Зимбабвийският долар се е търгувал за около 36 хил. за един щ. долар на черния пазар при официален курс от 26 хил. през тази седмица, твърди фирмата, следяща обменното равнище Zim Price Check. Давид Мнангагва – синът на президента, който беше назначен за заместник министър на финансите през миналата година, обяви, че сривът се е задълбочил от “тревожността и очакванията” преди въвеждането на новия валутен режим.
Въпреки че графиките показват, че валутата на Зимбабве е паднала рязко през тази година, експерти и икономисти обясняват, че това се дължи на далеч по-дълбоки проблеми, единият от които – печатницата на пари, която е пуснал Мнангагва, за да плати разходите. Обикновените жители на страната пък отдавна са загубили доверие в националната парична единица след като покупателната им мощ и спестяванията им буквално се стопиха през годините на трусове. Поради което мнозинството зимбабвийци предпочитат да държат парите си у дома – стратегия, добила прозвището “матрачно банкиране”.
“Имахме пет валути през последните 10 години” … “което говори за объркване в редиците на самото правителство” , посочва Масимба Манйанйа – бивш главен икономист на министерството на финансите. А бизнесмени признават, че не са използвали местната парична единица от години и нямат намерение да променят тази тактика. Те предпочитат да работят в щатски долари.
Появиха се и сериозни съмнения дали страната има достатъчно резерви, за да покрие валутата, обвързана с цената на златото на страната. През 2022-а правителството за кратко експериментира със сеченото на монети за една златна тройунция. Назначеният през март за управител на Резервната банка на Зимбабве – Джон Мушайаванху – информира, че институцията им над един тон злато в собствените си хранилища и други 1.5 тона извън страната. Извън тях правителството държи 300 млн. щ. долара в банки, твърди финансовото министерство.
Чуждестранните валутни резерви на Зимбабве са далеч по-ниски от запасите на повечето африкански стопанства и могат да покрият стойността на вноса за един месец. За сравнение, Кения, която неотдавна предотврати разрастващата се валутна криза, успя да възстанови резервите на централната си банка до над 7 млрд. щ. долара, покриващи вноса в рамките на 3.7 месеца. А Южна Африка държи в резерва си около 125 тона злато.
С тези запаси, покриващи едва едномесечния внос, Зимбабве няма да може да защити новата си структурна парична единица, твърдят икономисти. Африканската държава не може да набере запаси без достъп до международните пазари и подкрепата на интернационални кредитори, която не съществува заради десетилетните просрочия по външния дълг към официалните кредитни институции.
Мнангагва се опита да сложи край на финансовата изолация и да изплати задълженията след като пое властта след преврат срещу предшественика си Роберт Мугабе през 2017 година. Но последвалите периодични пристъпи на репресии на силите му за сигурност охладиха желанието за подкрепа на Съединените щати и други правителства. През тази година Вашингтон прекрати участието си в диалог за дълга заради проведените избори през 2023-а, резултатите от които бяха оценени като цяло за фалшифицирани, за да бъде избран сегашния президент за втори мандат.
През тази седмица пък Мнангагва обяви бедствено положение заради тежката регионална суша, опустошила голяма част от тазгодишната реколта, и каза, че ще са нужни над 2 млрд. щ. долара за финансирането на извънредните мерки.
