Петролните котировки се изкачиха над 90 щ. долара за барел, а борсови индекси от двете страни на Атлантика поевтиняха заради растящото напрежение в Близкия изток, предизвикало трусове на пазарите. Фючърсните контракти на черното злато сорт „Брент“ за доставка през юни приключиха борсовата си търговия на 4 април на цена от 90.65 щ. долара за барел – най-високата от октомври 2023-а насам – след като търговците започнаха да оценяват потенциала за ирански отговор на израелските атаки срещу консулството на Техеран в Дамаск. Широкият щатски борсов индекс S&P 500 „затвори“ на 5147.21 пункта – с 1.23% спад спрямо 3 април – най-резкият от средата на февруари. Високотехнологичният NASDAQ Composite пък загуби 1.40 процента.
Страховете, че войната между Израел и Хамас може да прерасне в по-широк регионален конфликт предизвикаха пренасочване към някои смятани за по-сигурни активи, каквито са американските ДЦК. Особено след изявлението на израелския премиер Бенямин Нетаняху, че има законно право да се защитава срещу Иран и е започнал да заглушава GPS сигналите в очакване на нападение.
Загубите на фондовите борси съвпаднаха с реч на Нийл Кашкари – директор на клона на Федералния резерв в Минеаполис, който предположи, че през тази година американските лихвени проценти може би няма да паднат толкова сериозно колкото смятат пазарните играчи. Той заяви, че ако инфлацията в Съединените щати продължи „да отстоява независимостта си“, не би имало причина изобщо да се правят лихвени редукции. Пазарни анализатори обаче не са убедени, че мнението на Кашкари е меродавно и е оказало влияние върху пазарите, защото той няма право на глас по лихвената политика на американската централна банка през тази година. Доларовият индекс, който по правило следва лихвените очаквания, е почти непроменен.
Петролните котировки вече надскочиха сериозно усреднената прогноза на анализаторите за 83 щ. долара за барел през това тримесечие заради ръста на глобалното потребление на суровината точно когато ОПЕК+ продължава да ограничава предлагането. По оценка на експерти, последният ценови скок е предизвикан от подновеното геополитическо противопоставяне в Близкия изток с помощта на фундаменталните показатели – по-интензивно търсене и по-слабо предлагане.
Този подем усложнява сериозно усилията на централните банки да свалят растящите цени. И се случва ден след като председателят на Федералния резерв Джеръм Пауъл заяви, че битката на банката с инфлацията „все още не е приключила“. По-високите енергийни котировки могат да станат сериозен проблем за финансовите пазари, ако забавят още повече началото на низходящия лихвен цикъл на централните банки.
Междувременно, американското министерво на енергетиката обяви на 3 април, че отменя последните си планове за покупка на черно злато за попълване на складовите запаси в Стратегическия петролен резерв заради ръста на цените. От него бяха източени сериозни количества през последните години, които да компенсират недостига, предизвикан от инвазията в Украйна.
Увеличението на петролните котировки води до повишаване на цените на петролните деривати, най-вече на бензина, точно преди летния сезон на засилен трафик, започващ през идния месец. Този ръст се превърна в сериозен източник на притеснение за Белия дом заради предстоящите президентски избори през ноември. Вашингтон дори предупреди неотдавна Украйна да прекрати ударите срещу руски петролни рафинерии, които биха могли да подгреят допълнително възхода на пазарните оценки на черното злато.
В 13.45 ч. българско време на 5 април фючърсните контракти на сорт „Брент“ за доставка през юни се предлагаха за 91.01 щ. долара за барел, а на американския лек суров петрол WTI с доставка през май – за 86.77 долара за барел.
