Бившата депутатка от ГЕРБ Десислава Атанасова е определена за докладчик по конституционното дело срещу предложеното петима нейни довчерашни съпартийци решение на Народното събрание да забрани на министъра на енергетиката да разпредели 425 млн. лв. дивидент от Българския енергиен холдинг (БЕХ). Конституционният съд беше сезиран от Министерския съвет, след като парламентарно представените партии с изключение на БСП гласуваха за налагане на забраната в пореден рунд срещу доминацията на ПП-ДБ в кабинета “Денков”.
Предмет на делото е предложеното от Теменужка Петкова, Жечо Станков, Александър Ненков, Росица Кирова и Мария Белова решение на парламента гласи: „Възлага на министъра на енергетиката, в качеството му на упражняващ правата на едноличен собственик на капитала на „Български енергиен холдинг“ ЕАД („БЕХ“ ЕАД), респективно на „БЕХ“ ЕАД, да не разпределя дивидент от печалбата на „БЕХ“ ЕАД по годишния финансов отчет за финансовата 2023 г. в размер на 425 млн. лв., представляващ разликата между 1,225 млн. лв. (печалба по годишния финансов отчет за 2023 г., след данъчното облагане) и внесения дивидент от „БЕХ“ ЕАД по т. 5б и т. 6а от Разпореждане № 2 на Министерския съвет от 2023 г., изменено и допълнено с Разпореждане № 3, 4, 5 и 7 на Министерския съвет от 2023 г.“.
Мотивите за налагане на забраната са огласявани гръмко от друг депутат от ГЕРБ – Делян Добрев, който неизменно громи финансовия министър Асен Василев за източване на енергетиката именно с тези средства. Преди това с друго свое решение парламентът възложи на финансовия министър да покрие до 31 март 2024 г. оперативния дефицит от 1 млрд. лева във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ Решение, което също беше оспорено пред КС, но междувременно кабинетът реши да вземе за изпълнението му 425 млн. лв. от БЕХ.
В искането си до Конституционния съд от Министерския съвет заявяват, че това решение на НС противоречи на принципите на правовата държава, на разделение на властите, за неприкосновеност на частната собственост, на равнопоставеност на субектите на частна собственост в условията на пазарна икономика и на правомощието на правителството да ръководи изпълнението на държавния бюджет. Кабинетът сочи още, че изпълнението на решението би нарушило приетите от Народното събрание бюджетни показатели.
Същевременно Министерския съвет настоява, че парламентът може да упражни политически контрол и да гласува недоверие на правителството, но не и да препятства пълноценното упражняване от негова страна на конституционните му правомощия по управлението на държавата или на произтичащи от закон правомощия на друг орган на изпълнителната власт. Освен това според Закона за публичните предприятия Министерският съвет, а не Народното събрание упражнява правата на държавата в публичните предприятия и одобрява общата дивидентна политика.
„Възложеното от Народното събрание на министъра на енергетиката задължение за въздържане от действие (да не разпределя определения от Министерския съвет дивидент) не само би довело до нарушаване на основни бюджетни параметри, определени с годишния закон за държавния бюджет, по неприемлив от конституционна гледна точка начин, но е и в отклонение на правилата на Закона за публичните финанси. След като нормата на чл. 19 от този закон постановява, че разпоредби на нормативни актове, които предвиждат намаляване на приходите, след като е приет годишният закон за държавния бюджет, не трябва да влизат в сила преди изменението му, не би могло да се приеме за конституционно допустимо това императивно правило да се дерогира с решение на Народното събрание“, пише в конституционната жалба на правителството.
Посочено е още, че приходите от дивидент на държавата са разчетени при 100 % отчисления от държавните дружества и предприятия за 2024 г. с изключение на болниците, центровете за психично здраве и бюджетните организации и дружества от ВиК сектора. Поради това неразпределянето на дивидент от печалбата на “БЕХ” за 2023 г. ще се отрази в намаление на неданъчни приходи, ще доведе до влошаване на бюджетното салдо и до отклонение от заложените фискални цели, твърдят от Министерския съвет.
Така на практика Десислава Атанасова е в конфликт на интереси, но Законът за Конституционния съд не съдържа процедура за отвод на негов член. Налице е практика в такива ситуации засегнат съдия да не участва в разглеждане на делото и в постановяване на решението, но не и възможност за отстраняване пряко волята му.
